Винс Флин: Орион

Баща му беше жалък неудачник в пълния смисъл на думата. До такава степен, че си пръсна мозъка, когато Ханк Кларк беше още момче. Преживяното в детството постоянно му напомняше колко лош може да бъде животът. Без баща, с майка, която се напиваше всеки ден, с жилище — каравана. За щастие родителите му му бяха завещали ценно наследство — лош пример и силен удар. Бейзболът беше пропускът му за Държавния университет на Аризона. След университета Кларк се занимава с търговия и строителство на недвижими имоти. Не без негова помощ се разви и разхубави малкото предградие на Финикс, наречено Скотсдейл. Оттук нататък животът на Кларк беше поредица от успехи. На трийсет вече беше спечелил първия си милион. На трийсет и пет беше осигурил старините си и реши да влезе в политиката. Изкара един мандат в американската Камара на представителите и после дойде редът му и в Сената, където работеше и в момента, в средата на четвъртия си мандат. За повечето хора това щеше да е предостатъчно, но не и за Ханк Кларк. Имаше още една работа, която искаше да свърши.

За нещастие в момента няколко души във Вашингтон не желаеха да сътрудничат. Затова, даваше си сметка Кларк, Марк Елис беше решил да го посети неочаквано на малкия остров. Кларк беше богат човек, но нямаше намерение да се отказва от спечелените с труд пари. Затова му трябваха Елис и неговите хора. Те разполагаха със сериозни средства. Бяха не просто някакви си милионери, а милиардери, и не се притесняваха да се лишат от някой друг милиард, за да получат достъп до властта и ценна информация.

Кларк въздъхна и поклати глава. Замисли се за дългия път, който му предстоеше да извърви. Информация — ето за какво беше цялата бъркотия. Знанието наистина беше сила и власт, а хора като Елис разбираха, че Кларк може да им помогне да се сдобият със знанието, което им трябваше, за да умножат милиардите си и да опазят царствата си. Дори и на фона на прибоя Кларк чу как Елис влезе в къщата. Кларк и Елис споделяха силна жажда за власт и това беше единственото общо между тях. Кларк беше спокоен и разсъдлив, Елис беше избухлив и непредсказуем. Запазена марка на милиардера беше да изтощава противника си, като многократно го атакува фронтално. Никакви трикове, никакви преструвки. Просто те налагаше, докато се предадеш. На Кларк това му се стори много интересно. Той беше истински тактик и често се наслаждаваше, като изпреварваше с няколко хода хора като Елис. Но тази вечер, в топлия карибски въздух, той би предпочел прохладните напитки, едно леко хапване и гладката кожа на някоя млада жена, докарана му специално от Маями.

Елис изскочи на терасата и закрачи като средновековен пратеник, който бърза да съобщи на краля лоши вести. Изглеждаше съвсем не на място в тази спокойна атмосфера. Сенаторът се постара да скрие раздразнението си.

Нямаше никакви поздрави, нито коментар за времето или залеза. Елис хвърли на малката масичка от ковано желязо един брой на „Сан Франциско Кроникъл“ и закова поглед в сенатора.

— За какво е всичко това, дяволите да го вземат?

— Добър вечер, Марк. Как мина полетът ти?

— Полетът ми няма значение! — излая Елис. — Обясни ми, ако обичаш, това. — Посочи вестника, но не сваляше очи от сенатора.

Кларк въздъхна престорено.

— Марк, ще трябва да ми го прочетеш. Не си нося очилата. — И се усмихна, когато Елис грабна вестника от масата. В крайна сметка това можеше да бъде и забавно: бикът и тореадорът.

— Добре! „Нов директор на ЦРУ. Източници, близки до президента, твърдят, че следващата седмица той ще номинира доктор Айрини Кенеди за директор на ЦРУ. Ако Кенеди бъде одобрена, тя ще стане първата жена, която оглавява разузнавателната служба.“ — Елис с отвращение захвърли вестника на масата. — Каза ми, че ще се погрижиш за тази каша.

— Да, така ти казах. Да, в момента се занимавам със случая.

— Как, как, за Бога, се занимаваш, Ханк? Ти не си ми единственият източник във Вашингтон — изсъска Елис. — Чувам разни неща.

Кларк отпи от чашата. Заплахата го заинтригува.

— И какво чуваш?

— Чувам, че Кенеди няма да играе по свирката. Чувам, че ако тя разбере за малкото ни споразумение, ще ни разгони фамилията.

Кларк поклати глава.

— Що се касае до първото ти твърдение — започна бавно, — не съм убеден, че няма да играе по свирката, а за второто — тя никога няма публично да огласи нашите дела.

— Откъде си толкова сигурен?

— Защото по-скоро би те убила. — И беше пределно искрен.