Винс Флин: Врагът сред нас

Рап отново хвърли поглед към Ривера. Тя продължаваше да спи непробудно. Той бавно измъкна дясната си ръка изпод врата й, зави я с чаршафа и се измъкна от леглото. Докато я завиваше, главата й леко потръпна и отново се отпусна върху възглавницата. Рап тихо отиде на балкона по покрития с плочки студен под. Долу лек влажен бриз разклащаше едвам-едвам върховете на палмите. Той погледна към залива, където се олюляваха мачтите на платноходките, и потърси гладкото туловище на елегантната круизна яхта, принадлежаща на човека, когото бяха дошли да убият. Яхтата беше пристигнала в късния следобед и спуснала котва на шейсет и пет метра от най-близкия съд. Дългата двайсет и пет метра „Азура“ с яркочервената си ватерлиния се открояваше лесно сред останалите съдове.

Обектът възнамеряваше да пренощува в Пуерто Голфито две вечери. Тепърва щеше да се отклони от графика си, което още повече улесняваше задачата на Рап. Планът за тази вечер беше да го наблюдават, но у Мич се зараждаше нова идея. Той погледна към облаците и луната, която беше във втората си четвърт. До час условията щяха да са идеални за техния случай. Според прогнозата утре вечер небето щеше да е ясно. Четвъртина луна осветяваше терена достатъчно ярко, повече, отколкото някои биха предположили. Повечето светлина обаче увеличаваше риска да бъдат забелязани.

Рап за сетен път погледна към Ривера. Този път всичко щеше да бъде отблизо и на лична основа. Нямаше да я има онази хладина и дистанцираност, характерна за снайпериста, наблюдаващ мишената през оптическия мерник. Въпреки че същата тази мишена не представляваше никаква заплаха по физически данни, за мнозина този начин на убийство беше най-трудният. Най-тежкият психологически тест. С голи ръце, без нож, без пистолет. Само ти и жертвата, сплетени в смъртоносна спирала — като анаконда изстискваща с желязната си хватка и последната глътка въздух от някой топлокръвен бозайник. Змията би почувствала топлината на тялото му, уловила миризмата му, чула приглушените му писъци и много вероятно би видяла умоляващите и изпълнени със страх и ужас очи на жертвата. Не, каза си той, този тест щеше да е прекалено труден за Ривера.

Мич бавно отиде до чантата си и извади оттам радиостанция Моторола с кодиран сигнал. Включи я и я остави върху тоалетката. С останалата си екипировка в ръка той се измъкна от спалнята и по коридора стигна до хола. Големите плъзгащи се врати бяха отворени, покрити само с тънки прозрачни пердета. Рап излезе на верандата, обу си клин за плуване и тръгна по пътеката към брега. Къщата се простираше върху двадесет декара и разполагаше със свой собствен плаж.

Рап стигна до пясъчната ивица и се огледа. Беше пусто. Затъкна в клина радиостанция Моторола и сгъваема слушалка с микрофон, след което спокойно тръгна да се разхожда по плажа с плавници, шнорхел и маска за гмуркане. Нямаше смисъл точно сега да се крие. Ако някой видеше човек, облечен в черно, подозрително промъкващ се по плажа в този късен час, най-вероятно щеше да се обади в полицията. Рап нагази във водата и фиксира с очи яхтата. После отново се шмугна в горичката, заобиколи и излезе в срещуположния край на залива. Сложи си маската и плавниците и заплува към яхтата и нейния собственик. Щеше да види сметката на Стю Гарет и от опит знаеше, че нямаше да изпита и грам състрадание към него.

Цигареният дим беше замъглил въздуха в стаята. Тримата мъже се гледаха един друг със смес от презрение и подозрение. Азад Ашани не искаше да идва тук. Петдесет и еднагодишният началник на Министерството на разузнаването и сигурността на Иран знаеше какво ще последва. Рано или късно бомбите щяха да паднат върху целта и комплексът, в който сега седяха, щеше да бъде унищожен от американско нападение. Имаше голяма вероятност да го сторят и израелците, но пък какво значение имаше кой щеше да бъде? Израелците в края на краищата щяха да изпратят произведени от американците самолети, които щяха да пуснат произведени в Америка бомби за разрушаване на бункери.

Ашани огледа бетонните стени и тавана на тесния кабинет. Намираха се на двайсет метра под земята в ядрения комплекс в Исфахан. Инженерите и бюрократите го бяха уверили, че конструкцията е непробиваема. Над тях на повърхността се намираше надземната сграда с двуметрова плоча от суперздрав бетон, подсилен с мрежа от арматурно желязо и масивни стоманени пръти. На три метра под плочата имаше втора армирана с желязо и стомана бетонна плоча. Три метра по-надолу — трета плоча и така чак до четиринайсетото подземно ниво. Инженерите му бяха казали, че деветдесет и девет процента от американския арсенал ще бъде спрян още от масивната плоча на повърхността. Вторият подземен етаж пък претендираше да е сто процента защитен от онзи един процент бомби или ракети, които биха могли да проникнат през първата бариера.