Винс Флин: Врагът сред нас

Норврастех дори беше ходил в дома на Ардешир Хасанпур — прочутият ирански учен, който ръководеше националната програма за производство на обогатен уран. Веднъж Хасанпур беше влязъл в разнебитената му работилница на приземния етаж и го бе попитал дали би наминал в дома му, за да поправи няколко уреда. Норврастех отвърна, че за него ще е чест да го стори. След като монтира вентилатор на тавана и поправи две развалени лампи обаче, клиентът нито му предложи пари за услугата, нито дори му каза едно „благодаря“. Изключено беше да му позволят да седне и да се нахрани, та дори и с прислугата. Норврастех си тръгна от къщата с мисълта, че няма да изпита никакво състрадание към този човек, когато чукът се стовари. Но за другите, които бяха показали симпатия и приятелските си чувства към него, той би направил всичко по силите си, за да напуснат невредими комплекса.

Истинското име на Мошен Норврастех беше Адам Шошан. Той се беше предлагал доброволно три пъти да участва в тази операция преди главният директор на Мосад и министър-председателят накрая да се съгласят. Още от самото начало най-силните им опасения се дължаха на факта, че Шошан сам и доброволно изявява желание да участва в операцията. А той знаеше твърде много. Беше старши офицер, не някой новобранец, взет от израелската армия.

Двайсет и седемгодишен ветеран на една от най-страховитите и уважавани разузнавателни служби в света, Шошан беше най-големият експерт в Мосад по всички персийски въпроси. Владееше перфектно и фарси, и арабски, но което беше най-важното, първите двайсет години от живота си бе прекарал в Иран. Роден в Техеран, Шошан беше син на заможен търговец на диаманти, който бе доста влиятелен сред еврейската общност в Иран. Докато иранската революция набираше инерция, бащата на Шошан изпитваше все по-силно притеснение и тревога. Така през 1979 година той прати жена си и децата да живеят при роднини във Виена. Той възнамеряваше да ги върне обратно, веднага щом бурята отмине. Пет месеца след като изпрати семейството си в безопасност, баща му беше обвинен в шпионаж и противодържавна дейност. Изправиха го пред съда. Жалкото подобие на съдебно заседание трая по-малко от пет минути. Отказаха му адвокат и дори не му разрешиха лично да се защити. Обвинителната присъда беше произнесена и бащата на Шошан веднага беше изведен от залата и екзекутиран с изстрел в главата.

Адам Шошан беше единственият оцелял мъжки член на фамилията. Въпреки протестите на майка си той замина за Израел и се записа в армията веднага щом обстановката в региона отново се нажежи. Този път в своя възход беше една нова група, наречена „Хизбула“, а ООП затвърждаваше позициите си в окупираните територии и отвъд тях. През 1982 година той беше в предните редици на нахлулите в Южен Ливан израелски войски. Докато провеждаше пеши патрул, атентатор-самоубиец от „Хизбула“ сложи край на военната му кариера. Фанатикът се взриви точно в средата на взвода на Шошан. Нагорещен шрапнел се заби в крака му и увреди непоправимо ахилесовото му сухожилие.

Още беше в болница, когато се обадиха от Мосад. Оказа се, че са следели развитието на Шошан практически от мига, в който той се записал в Израелските сили за отбрана. „Хизбула“ бележеше възход и най-важната израелска разузнавателна служба се нуждаеше от хора, които да анализират и разкриват ходовете на Иран и подкрепата му за най-новата близкоизточна терористична организация. Шошан се беше занимавал именно с това цели две десетилетия. Започна в „Събиране на информация“, премина през „Политически действия“ и накрая стигна до „Специални операции“, където се издигна до заместник-началник на отдела. Той беше участвал в планирането и провеждането на десетки ликвидации и полувоенни операции, беше помагал при вербуването и ръководенето на агенти от Техеран, Дамаск, че и от по-далеч.

Идеята да изпратят в Иран човек, който далеч не беше в най-добрата си физическа кондиция, не се прие насериозно. Поне не и в началото. Шошан не беше участвал в реална операция почти десет години, а с дългосрочна нелегална дейност под прикритие не се беше занимавал никога. Тъй като обаче алтернативите не бяха много, а Иран все повече се приближаваше до мечтата си да стане ядрена сила, постепенно идеята на Шошан доби смисъл и шефовете престанаха да гледат на нея с насмешка. Беше необичайно дръзка, но проста за изпълнение. Главният директор съзря заложената в плана хитроумност. Имаше обаче един голям проблем. Ако иранците го разкриеха, те щяха да го измъчват, а противно на твърденията на „Амнести Интернешънъл“ мъченията даваха резултат. Колкото и корав и издръжлив да беше човек, един опитен разпитващ екип винаги постигаше добри резултати. Шошан щеше да действа дълбоко в тила на противника без почти никаква поддръжка. Рискът беше огромен, но Израел нямаше голям избор.