Винс Флин: Врагът сред нас

Гарет би се справил с почти всякакви препятствия, но с подобен компромат не беше в състояние. Съпругата на кандидат-президента беше снимана да прави секс с агент от Сикрет Сървис. Гарет показа фотографиите на Марк Рос, подгласника на Аликзандър и кандидат за вицепрезидент. Рос за малко не полудя, но след половин час бълване на псувни, той успя да се овладее. Не беше готов да се откаже толкова лесно. Твърде упорито се беше борил, за да види с очите си как мечтата и амбицията на живота му бива разбита на пух и прах от някаква си пачавра. Рос имаше известни връзки от дните си в ЦРУ и като Директор на националното разузнаване. Той веднага се зае да намери начин да неутрализира проблема и след по-малко от седмица сключи сделка с един потаен изгнаник на име Сай Грийн.

Минаха вече повече от шестнайсет месеца от взрива на кортежа, при който загинаха Джилиан Ротборт и още четиринайсет души, включително и агентът от Сикрет Сървис, който беше спал с нея. Гарет се самоуспокояваше, че неговата роля в случилото се не е била по-различна от тази на страничен свидетел. Той нито беше одобрил, нито критикувал плана. Просто беше следвал заповедите.

Гарет си спомни какъв шок и изненада изпита, когато се убеди, че бомбеният атентат наистина подейства. Пресата, обществото, дори и полицията се хванаха на въдицата им. Отцепническа терористична група пое отговорност за взрива и службите за сигурност се впуснаха по петите й. Избирателите гласуваха за Аликзандър и Рос. Няколко седмици по-късно двамата, яхнали вълната на народната симпатия, удържаха пълна победа. И всичко вървеше гладко по мед и масло до последната седмица преди президентската клетва. Мич Рап, най-добрият експерт по антитероризъм в Ленгли, някакси успя да проследи атентатора, задействал колата-бомба. Само за броени дни всичко, което бяха постигнали с много пот и труд, започна да се руши.

Само дни преди клетвата двамата души, помогнали за осъществяването на изненадващата победоносна стратегия, сякаш потънаха вдън земя и никой никога не ги видя отново. Това само по себе си беше достатъчно притеснително, но остана на заден план, когато Рос умря от сърдечна атака в деня на иногурацията. И то не къде да е, ами в Овалния кабинет. Гарет изпадна в пълен шок. Той знаеше, че Рос страда от хронични сърдечни проблеми, но не вярваше в случайни съвпадения. Нямаше конкретни доказателства, че Рап има пръст в смъртта му, но фактът, че в една и съща седмица бяха предали Богу дух трима от съзаклятниците, не можеше да се обясни само със съдбата. Интуицията му подсказваше, че зад тайнствените кончини стои ЦРУ, но ситуацията, в която се намираше, не му позволи да се обърне към властите или към медиите. Гарет напусна Вашингтон и си даде дума никога повече да не се върне в града. Година по-късно обаче той вече беше на друго мнение.

Липсваше му възможността да манипулира медиите и гласоподавателите. Да надхитрява Републиканците и да ги гледа със задоволство как се оплакват от нечестната му и мръсна тактика. Хората на президента Аликзандър продължаваха да го ухажват, тъй като вече беше решено, че Аликзандър ще се кандидатира за преизбиране. До тогава оставаше малко повече от година. Никой в историята на Щатите не беше провеждал три успешни кампании. Трудно му беше да откаже той да е първият и най-вероятно единственият в това отношение.

Гарет отметна чаршафа от себе си, без да мисли изобщо за спящата до него съпруга. Свали краката си на пода, хвана се за ръба на полицата за книги и стана. Както обикновено беше гол. Прекоси каютата и стигна до отворената врата. Пътят до банята беше осветен от малки лампи, монтирани в редица по стените, близо до пода. Гарет ползваше тоалетната на яхтата колкото се може по-рядко и то никога само заради едно пикаене. Друг негов характерен недостатък беше скъперничеството му. И щом се налагаше да плаща възмутително високите такси за събиране на смет, които искаха от яхтените пристанища, то тогава поне да имаше защо. Протегна се и отключи люка, водещ нагоре. Докато се качваше по стъпалата, си спомни какъв прилив на адреналин е получавал при ръководенето на президентските кампании. Може би беше време да се върне отново в играта. Ако искаха да го убият, досега да го бяха сторили.

Гарет влезе в просторната пилотска кабина с безгрижна самоувереност, заслепен от собствената си нетърпеливост. За него бе направо немислимо да чакаш, ако искаш да направиш нещо. Той отиде на левия борд и мина по тясната пътека, водеща към платформата за плуване. Подпря се на парапета с ръка и заслиза по стъпалата. Колената и гърбът му бяха като сковани. Когато накрая слезе на широката платформа, Гарет се обърна надясно както винаги правеше.