Винс Флин - Врагът сред нас

Доближи се до ръба и застана над водата. Няколко пъти присви колене и дори се прозя, докато чакаше простатата си да освободи пикочния му мехур. Загледан в залива и светлините на малкия град, той долови леко поклащане под краката си. Понечи да обърне главата си назад, но успя да мръдне само на сантиметър, когато някой му запуши устата с длан в кожена ръкавица. Поиска да извика, но от устата му излезе само тихо скимтене. Почувства топлината на диханието на нападателя върху дясното си ухо и тогава непознатият, почти шепнешком, изръмжа:

— Само да си гъкнал и ще ти пречупя врата като клечка за зъби.

Адам Шошан зави с количката зад ъгъла и започна да брои крачките си. За щастие дългият коридор беше празен. Бързо откри знака, който собственоръчно беше отбелязал с молив върху стената на височината на кръста. Разгъна малката си стъпенка, бръкна под количката и извади оттам една метална кутия. Издърпа восъчната хартия и оголи залепващата повърхност на устройството. Огледа се назад, с куцане се качи на стъпенката и здраво залепи устройството за стената. Нямаше никакво време за губене. Адам слезе, сгъна стъпенката, качи я най-отгоре на количката и продължи по пътя си.

Никой не предполагаше, че мисията на Шошан ще претърпи такива коренни промени. Той беше изпратен да шпионира в най-класическия вид на това занимание. Задачата му беше да събира разузнавателна информация за ядрения комплекс в Исфахан и нищо повече. И не биваше да поема никакви ненужни рискове. Само да следи кой влиза и излиза и по кое време. Трябваше да състави досиета на най-значимите учени, но най-важното, трябваше от първа ръка да разбере какъв е капацитетът на центрофугата за обогатяване на уран, изградена дълбоко под земята. Впоследствие на военновъздушните сили им хрумна нещо и те отправиха една допълнителна молба. По възможност те искаха да хвърлят око върху чертежите на обекта. В края на краищата върху тях щеше да се падне задачата да го унищожат и с колкото по-конкретни данни разполагаха, толкова по-големи щяха да са шансовете им за успех.

Шошан получи категорични заповеди да действа предпазливо, да не прибързва и да се стреми да предава точна информация. Това не беше операция с бързо проникване и изтегляне. Хората от оперативния отдел в Мосад изчислиха, че ще трябва да остане в страната най-малко една година. Шошан прие всичко това с чест и чувството, че изпълнява дълга си към родината. Всеки път, когато маниакално обсебеният ирански президент се появяваше по телевизията и изказваше желанието си да види Израел, пометен от ядрена експлозия, Шошан си даваше сметка колко много зависеше от способността му да мине за персиец.

Той се сливаше със средата и вършеше мълчаливо работата си. Чистеше тоалетни, миеше подове и през цялото време си отваряше ушите и очите на четири. В началото той беше изключително предпазлив. Внезапните проверки бяха нещо обичайно, а хората от охраната и сигурността се държаха необичайно сурово с всеки новодошъл. Малката стая, в която той държеше почистващите препарати и парцалите, беше претърсена два пъти през първия му месец. Това накара и без това вече предпазливия Шошан да стане още по-бдителен и предпазлив. След втория месец разбра, че охраната е претърсила стаята му, не за да търси доказателства за шпионаж, а за да отмъкне част от препаратите. През следващите месеци Шошан се опозна с тях по-добре и техните подозрения към новодошлия се стопиха. Тук никой не би могъл да предскаже, че ще му помогне неговото отдавнашно хоби да бърника и поправя всякакви механически и електрически уреди.

Един ден той почистваше стаята за почивка на охраната, когато случайно подочу двама души да се оплакват за слабия телевизионен сигнал. Попита ги дали може да погледне телевизора и те се съгласиха. Шошан бързо откри проблема и го отстрани само с няколко завъртания на отвертката. В очите на пазачите той се издигна почти до статута на бог. Скоро невзрачният чистач вече поправяше развалени телевизори, микровълнови фурни, радиоприемници — с две думи всякакви електрически уреди. За новия сръчен чистач се разчу бързо. Дори шефът на охраната Али Фарахани го повика веднъж. Летните месеци бяха задушни и горещи, а климатикът в дома на Фарахани не работеше.

Шошан отиде у Фарахани и разбра какъв е проблемът. Поръча нова част и на следващия уикенд я подмени безплатно. Фарахани остана много доволен и попита Шошан как може да му се отблагодари. Шошан отвърна, че има как и му показа работното си помещение в комплекса. Заедно с почистващите препарати, метлите, парцалите и кофите там стояха безразборно струпани на купчини най-различни домакински уреди. Първоначално Фарахани много се ядоса, защото си помисли, че другите служители бяха решили да се възползват от великодушието на чистача. Шошан обаче го успокои и му обясни каква е работата. Той нямаше семейство, при което да се прибира след работа — всички бяха загинали в земетресението. Благодарение на хобито си самотните му вечерни часове минаваха по-бързо. Шошан искаше от Фарахани да му разреши да остава след работа, за да може да поправя уредите. Фарахани не само че му разреши, но му намери и много по-голяма стая на третото подземно ниво, където той можеше да оборудва импровизираната си работилница. Още тогава Шошан знаеше, че това беше огромен пробив и успех, но и в най-смелите мечти не беше предполагал каква невероятна полза ще му донесе този ход.