Винс Флин - Врагът сред нас

В последвалите месеци Шошан започна да прекарва повечето вечери и уикенди в комплекса. Всеки ден оглеждаше коридорите, докато вървеше бавно из тях, бутайки пред себе си количката от едната стая в следващата. Пазачите свикнаха с него и му хвърляха само бегъл поглед, докато минаваше покрай тях с кутиите си с инструменти, релета, батерии, жици и всичко друго, необходимо да оборудва работилницата си за поправки. Тогава се запозна с Кир Омидифар. Омидифар беше главният инженер на целия комплекс. Той отговаряше за безупречното функциониране на конструкцията. Електроцентралата, асансьорите, вентилационните системи, водопроводите и канализацията — всичко беше под контрола на Омидифар. Също като Шошан и той обожаваше да човърка разни устройства.

Първоначално Шошан не схвана цялата значимост на Омидифар и поверените му за надзор системи. Твърде зает беше с учените и ядрената програма, за да обръща внимание на някакви си чисто инженерно-строителни аспекти. Мнението му обаче се промени, когато една вечер посети Омидифар в кабинета му, разположен над земята. Там на масата бяха постлани чертежите на целия комплекс. Шошан си спомни искането от ВВС и се наруга мислено за това, че не беше взел със себе си миниатюрния цифров фотоапарат. Надвеси се над чертежите и схемите, стараейки се да запечата в съзнанието си колкото се може повече детайли, докато приятелят му говореше по телефона.

Когато Омидифар свърши, той отиде при Шошан до масата.

— Впечатляващо достижение на инженерната мисъл, нали? — похвали се той.

Шошан се съгласи.

— Проектиран е така, че да действа като поредица от мрежи.

Омидифар прелисти горната страница. На следващата беше изобразено странично издигане на нивото на приземния етаж.

— Най-горният етаж е дебел два метра и е подсилен с шест слоя преплетени пръти от арматурно желязо. Ако американците хвърлят противобункерни бомби, тази първа защитна линия със сигурност ще ги спре.

Шошан не беше толкова уверен. Преди да дойде в Иран му бяха казали, че американските военни учени работели върху нова серия противобункерни бомби, които биха се справили и с тази задача.

— А ако не ги спре? — попита той приятеля си.

Омидифар сви рамене.

— Надолу има още три етажа, през които бомбите ще трябва да проникнат. Те не са толкова дебели като първия, но не е и необходимо. Първият етаж ще спре или ще забави най-тежката бомба. Ако някоя обаче все пак успее да проникне, тя ще трябва да пробие още три етажа. Всеки от тях е дебел един метър и е подсилен с мрежа от арматурно желязо. Единственият начин американците да унищожат обекта е да прибегнат до ядрена бомба, но те не биха проявили подобно безумие.

— Ами евреите? — попита Шошан. Той си беше научил добре ролята да мрази евреите.

Въпросът накара Омидифар да се замисли. Той беше прагматик, не фанатик, бълващ антисемитски слова.

— Не съм много сигурен за евреите. Лично препоръчах цялата операция да се проведе в пълна тайна, но безстрашният ни президент обича да дразни врага. В момента представляваме цел номер едно при евентуална бомбардировка.

Шошан се усмихна и кимна. Вниманието му отново се насочи към чертежите и острият му като бръснач ум се зае за работа. Този път разсъждаваше не като разузнавач, а като човек, който непрекъснато се интересуваше кое на какъв принцип действа.

— Как издържа конструкцията на тази огромна тежест?

Омидифар разлисти още няколко страници и му показа друга схема в разрез.

— По същество ние построихме подземен небостъргач. Цялата конструкция се крепи на стоманен скелет.

Тогава на Шошан му просветна. Досега не му бяха позволявали да слиза на четвъртото подземно ниво, където се намираха реакторът и центрофугите. Той предполагаше, че са изградени в или под голяма скала. Комплексът беше неуязвим от каквито и да било въздушни удари, с изключение само на ядрен. И въпреки войнственото поведение на някои „ястреби“, Шошан съзнаваше, че нито американците, нито израелците биха разиграли ядрената карта. В Исфахан живееха над един милион души. Никой не би се съгласил да хвърли ядрена бомба върху град, населяван с толкова много цивилни. Интуицията обаче му подсказваше, че комплексът може да се разруши и без въздушен удар. Цялата конструкция можеше да бъде съборена с много по-прости средства. Докато в онзи ден гледаше чертежите, той обърна специално внимание на размера и диаметъра на стоманените пилони. И когато излезе от кабинета на Омидифар в ума му вече се формираше нов план за действие. Шошан беше готов да премине от шпионаж към саботаж.