Винс Флин - Врагът сред нас

Когато вратите се отвориха, той се озова лице в лице с Али Фарахани, шефът на сигурността в комплекса. Той му се стори уморен и бързаше за някъде. Шошан предположи, че е заради мъжете, които стояха зад Фарахани. Той бързо отстъпи настрани и измърмори някакво извинение. Докато стоеше с наведена глава, тримата слязоха от асансьора и тръгнаха по коридора към кабинета на Фарахани. Шошан влезе в кабината и натисна бутона за приземното ниво. Докато вратите се затваряха, той погледна за последно в гръб на Фарахани. Примиренческото робско изражение на лицето му за малко отстъпи място на широка самодоволна усмивка.

Рап опря студената стомана на ножа в кожата на Гарет, за да му даде да разбере, че животът му виси на косъм.

— И мислеше, че ще ти се размине, а? — попита го Мич шепнешком, по-скоро с учудване отколкото с омраза.

Гарет направи вял опит да се измъкне.

— По-леко, Стю. Ако ти е мил животът, ще правиш каквото ти кажа.

Да дадеш на жертвата надежда, че ще остане жива, беше не по-малко важно от заплахата. Необходимо беше да се намери точния баланс между двете. Рап много лесно можеше да неутрализира царя на политическите кампании, но тази вечер щеше да прибегне до брутална сила само в краен случай. Дори начинът, по който острието се опираше в плътта, не беше избран случайно. Рап нарочно беше обърнал ножа с плоската, незаострената част, за да не остави и най-малък белег върху кожата, който после при аутопсията да предизвика съмнения. Акцентът падаше върху заблудата и за да успее, той трябваше да внуши на Гарет, че няма да умре.

Доближил устата си буквално на сантиметри от ухото на Гарет, той добави:

— Аз исках да ти прережа гърлото и да захвърля непотребното ти тяло във водата, но шефът ми, незнайно защо, реши, че може да си ни полезен! — Рап направи пауза, за да даде възможност на Гарет да осмисли думите му за привидната надежда. — Проблемът ти обаче е, че аз имам навика да не спазвам заповедите.

Рап се премести вдясно и извъртя главата на Гарет, за да го погледне в очите. Онзи присви очи, за да го фокусира и когато го разпозна, се опули от страх.

— Точно така, Стю. — Рап се усмихна. — Знаеш кой съм. Миналата година се опита да ме изиграеш, като пробута на Том Рич и „Таймс“ онази клеветническа история. И накрая ти го отнесе, нали?

Гарет понечи да поклати глава.

— Ще ти го кажа само веднъж и няма да повтарям. Ръцете ме сърбят да ти видя сметката. И съм сигурен, че ако го направя, директорът Кенеди, въпреки, че ме възпираше, ще ми прости, защото ти си един от най-големите негодници в историята на американската политика. Така че, ако искаш да спасиш задника си, не ме лъжи. Ясно ли е?

Гарет затвори очи и кимна.

— Добре, застани на колене. Аз ще махна дланта си от устата ти, за да поговорим. — Без да му даде време да помисли, Рап го наведе надолу, докато коленете му не се допряха до ръба на тиковата платформа. После отново допря тъпото на ножа до гърлото му. — Сега ще сваля дланта си. Ако издадеш и един-единствен звук по-висок от шепот, ще ти забия ножа в гърлото чак до гръбнака ти. Ще свършиш, давейки се в собствената си кръв. И повярвай ми, никак няма да ти е приятно.

Мич даде време на Гарет да си представи мъчителната предсмъртна агония и свали ръката си от устата му.

Политическият консултант и бивш началник на кабинета на президента си пое дълбоко въздух и прошепна:

— Моля те, не ме убивай. Идеята не беше моя. — И добави по-силно: — Онзи идиот Марк Рос беше.

— Тихо — изсъска Рап.

— Извинявай.

— Може и да не е била твоя идеята, но ти не й се противопостави. — Гарет се поколеба и кимна. — И не просто не й се противопостави, а участва в осъществяването й.

— Аз само изпълнявах заповеди.

— Глупости! Ти не си войник на фронта, за да изпълняваш заповеди! Ти си политическа курва, която и пет пари не дава за нищо друго освен за победата на нейния кандидат. Ти ръководи тази кампания и искаше смъртта на Джулиан Ротборт не по-малко от Рос.

— И тя не беше безгрешна.

— Защо? Защото изневеряваше на мъжа си ли?

— Само искам да кажа, че ако си държеше краката прибрани, нямаше да се стигне дотам.

Рап го сграбчи за косата.

— Ти да не си талибан, бе? И най-спокойно твърдиш, че жена, която е изневерила на съпруга си, заслужава да умре?

— Не, не, само казвам, че ако не си беше свалила роклята, нямаше да се стигне до последвалите събития.

— И до гибелта на останалите четиринайсет души.