Винс Флин - Врагът сред нас

— Тези жертви бяха случайни.

— Случайни ли? — процеди през зъби Рап. — Фалшифицира президентските избори като взриви кортежа и уби петнайсет души и единствената ти реакция е, че било случайно?

Гарет усети гнева в тона на Рап.

— Не биваше да става така. Постъпихме лошо. Трябваше да ги спра.

— Дяволски си прав, побъркан психопат такъв. — Рап свали ножа от гърлото му и го прибра в калъфа, като продължаваше да стиска с лявата ръка косата на Гарет. — Точно затова ще те убия.

Преди Гарет да реагира, Рап го бутна наляво. Реакцията на Гарет беше да се наклони надясно, за не падне във водата. Точно това целеше Рап. Използвайки инерцията на тялото, той промени посоката и силно го дръпна назад, към ръба на кърмата. Гарет удари слепоочието си в повърхността от фибростъкло и зашеметен изпадна в полусъзнание. Ръцете му безжизнено се отпуснаха.

Рап пусна косата му, обгърна с ръце гръдния му кош и го стисна в мечешката си прегръдка. Пое си дълбоко дъх, оттласна се от платформата и заедно с Гарет полетя с главата надолу към океана. Когато паднаха в студените и тъмни води, Мич с тласъци на краката се гмурна навътре. Студеното подейства на Гарет като шок и той сякаш се съвзе от удара. Започна да се дърпа, но без полза. Рап беше обхванал здраво гръдния му кош. Докато се движеха все по-надолу под повърхността, Гарет се опита да одраска Рап по дланите, които обаче бяха облечени в ръкавици. След като не постигна успех, той посегна към лицето му — единствената открита част от тялото на Рап заедно със стъпалата.

Рап реагира като премести хватката си малко по-надолу, за да попречи на Гарет да движи ръцете си. Рап рязко го стисна като менгеме няколко пъти под диафрагмата и изкара още въздух от белите му дробове. В същото време той продължаваше да отдалечава Гарет от онова, от което най-много се нуждаеше в момента — кислорода. Гарет се задърпа още по-бясно и замаха с крака. Рап държеше очите си затворени и не спираше движението към дъното. Пресмятайки наум тласъците с краката си, той определи, че се намираха някъде на около осем метра под водата. Повече от достатъчно. Дробовете на Гарет сигурно вече горяха от липса на въздух и той чувстваше, че сякаш всеки момент ще се пръсне.

Рап спря тласъците и телата им се изравниха хоризонтално, след което той издиша. Намираха се под повърхността на океана от няма и половин минута, но Рап знаеше, че Гарет е на ръба на силите си. Движенията му ставаха все по-редки и вяли. Рап отслаби хватката, за да провери дали жертвата му не се преструваше. Ръцете на Гарет бяха неподвижни. Рап отвори очи и погледна нагоре, към слабата светлина. Освободи гръдния кош на Гарет и го хвана за косата. Ако още беше жив, той щеше да се опита да избяга с плуване към повърхността точно в този момент. Гарет обаче не помръдна. Тялото му увисна във водата — тъмен силует на малко по-светлия фон. Рап го хвана за раменете и го бутна надолу към дъното, а самият той заплува нагоре.

Отгоре се показа тъмният корпус на яхтата. Той се насочи към заострения нос, издишайки малки количества въздух по време на плуването. Десет секунди по-късно тихо излезе на повърхността, доиздиша събралия се въздух, след което направи едно кратко и две дълги вдишвания. От учестеното биене на сърцето и водата в ушите му не можеше да чуе почти нищо. Задържа се на повърхността, поемайки си все по-дълбоки глътки въздух. Над водата се виждаше само главата му. Постепенно пулсът му се нормализира и той изчисти водата от ушите си. Ослуша се да не би жената на Гарет да се е събудила, но на яхтата продължаваше да цари тишина. След още минута той отвърза плувната си чанта от котвеното въже и заплува към брега. С малко късмет до обяд щеше да се е прибрал във Вашингтон.

Кавгите продължиха почти цяла сутрин. Ашани се чувстваше така, сякаш беше на дълъг път с кола заедно с дъщерите си в пубертетска възраст. Повечето хора трепереха от Имад Мухтар. Поради неговите тесни връзки с фанатизираните хардлайнери и склонността му към насилие и жестокости най-разумно беше да не му заставаш на пътя. Фарахани обаче, дали от глупост или не, беше решил да не отстъпва за нищо. Докато Мухтар изброяваше слабостите в охраната на комплекса с отсечения ритъм на военен инструктор, Фарахани се възмущаваше като някой творец на изкуството, чиято творба беше охулена. Двамата си сипеха нападки един на друг, конфликтът ескалираше и на Ашани му се прииска спешно да го извикат от службата, за да може да си тръгне оттук.