Винс Флин - Врагът сред нас

Асансьорът рязко се оттласна и после бавно се понесе нагоре. Ашани погледна номерата на етажите над вратата и в същото време изрече:

— Дамиен Шоспиед.

— Кой?

— Дамиен Шоспиед. Чувал ли си го?

— Не.

— Французин, който през осемдесет и първа работеше в реактора в Озирак, в Ирак.

— И за какво ми го казваш?

— Излезе, че е бил израелски шпионин. Поставил радиомаяци из целия комплекс и израелските пилоти знаеха точно къде да хвърлят бомбите.

— И израелците го убиха — добави троснато Фарахани. — Така се отнасят те с хората си.

Ашани пренебрегна шефа на сигурността и съсредоточи вниманието си върху Мухтар.

— Предполага се, че е загинал във въздушната бомбардировка.

— Предполага се?

— Така твърдяха иракчаните и французите, но аз нито за миг не съм им вярвал.

— Защо?

— През годините се появи информация, че френското разузнаване ДЖСЕ е работило съвместно с Мосад по тази операция.

Фарахани изсумтя.

— Типична ционистка пропаганда.

Мухтар също го пренебрегна и попита Ашани:

— Каза, че е загинал при нападението.

— Така твърдят.

— Откриха ли тялото му?

— Части от тялото му. Бомбардировката беше доста разрушителна.

— Значи мислиш, че французите са играли и с двете страни?

Ашани кимна.

— Те получиха от Ирак милиони, за да помогнат за построяването на реактора, а после помогнаха на Израел да го унищожи.

— Това са спекулации — намеси се Фарахани.

— Изводи, основаващи се на информация, до която ти нямаш достъп — поправи го Ашани.

Фарахани се намръщи в знак на несъгласие.

— Виждам, че си скептично настроен. Нека ти задам един въпрос. Имаш ли доверие на руските ни приятели, които ни помагат за ядрената програма?

— Да.

Мухтар се изсмя арогантно.

— Значи си глупак. Руснаците са по-лоши и от саудитците. Те биха продали и собствените си деца за достатъчно пари.

Ашани понечи да каже нещо, някакъв анекдот за руснаците, но думите не излязоха от устата му. Точно в този миг се случи нещо неочаквано. И макар и Ашани да не знаеше какво точно беше, той веднага разбра, че никак не е на добро.

В началото се чу тътен, който сякаш идваше под тях. На Ашани му се стори, че шумът е отдалечен и приглушен, но скоро надеждата му угасна, след като последва нова експлозия, много по-мощна от предишната. Асансьорът силно се разтресе, светлините замигаха и после за ужас на Ашани невидима сила го задърпа към вратата. Вакуумът в асансьорната шахта изсмукваше въздухът от кабината. Времето застина за момент. Тримата мъже се спогледаха шокирани и после един по един заотваряха уста като риби на сухо. Докато се мъчеха да удовлетворят най-належащата си физиологична потребност — да вдишат и да напълнят дробовете си с кислород, мястото беше разтърсено от много по-силна вторична експлозия. Асансьорът мигом се изстреля нагоре, увисна за част от секундата и с цялата си тежест се устреми надолу. Обезопасяващото стоманено въже се опъна като струна и кабината рязко се спря. От инерцията и тримата изпопадаха на пода. Светлините отново замигаха, но се стабилизираха.

Ашани се претърколи настрани и се озова лице в лице с Мухтар. Очите на терориста бяха изпълнени със страх. Ашани задържа дъха си и погледна към вратата. Въздухът със съскащ звук отново започна да се връща в кабината. Имаше миризма на изгоряло, но ставаше за дишане. Фарахани се изправи на колене и протегна ръце към таблото.

— Трябва да се измъкнем оттук. Те се целят в асансьорните шахти.

— Какво? — попита Мухтар, останал без въздух.

— Американците се целят във вентилационните и асансьорните шахти.

Ашани се приповдигна на едното си коляно. Усети, че асансьорът се движеше отново. Той беше добре запознат с американската тактика на бомбардиране — да уцелят с противобункерната бомба с лазерно насочване отвора на някоя от вентилационните шахти. Именно заради това иранците бяха взели допълнителни обезопасителни мерки. Нито един от вентилационните проводи не продължаваше без прекъсване от повърхността до най-долното ниво под земята, където беше разположен реакторът. Всеки от надземните отвори на шахтите беше покрит с допълнителни щитове-решетки.

Фарахани се опита да отвори с пръсти вратата, докато Мухтар заудря с юмрук по бутона за отваряне.

Ашани се поизправи още. Като че ли напускането на относително безопасната кабина на асансьора не беше много добра идея. Определено това беше първата вълна от бомби. Със сигурност щеше да последва втора. Изведнъж пространството се разцепи от силно скърцане, което накара Ашани инстинктивно да потрепне. То започна като стон, който постепенно се усили и стана нетърпим. Подобен на предсмъртен агонизиращ писък на гигантски бозайник. Стонът беше придружен от силен пукот. Асансьорът отново се разтърси, при което Фарахани загуби равновесие и падна върху Мухтар и го притисна в ъгъла.