Винс Флин - Врагът сред нас

Ашани се подпря на стената на кабинета на Фарахани, докато Мухтар правеше списък на досиетата, които искаше лично да прегледа. Фарахани издиша облак цигарен дим и поклати глава.

— Познавам този човек много добре. Той никога не би предал Революцията.

Ашани никога не беше ставал свидетел на подобна твърдоглавост от страна на Фарахани. Може би след всичките месеци в комплекса най-накрая му беше писнало да му пращат проверяващи от Техеран, които да оспорват всяко негово действие. И така да беше, Мухтар далеч не спадаше към безмозъчните бюрократи, които само гледаха да си покрият задниците. Още на четиринайсет години той беше влязъл в редиците на палестинската терористична група „Отряд 17“. На двайсет вече беше осъзнал, че Ясер Арафат е само един корумпиран мегаломан и се отцепил от ООП. Мухтар основал малко известната група, наречена „Ислямски джихад“, която на свой ред беше дала основата на друга организация — „Хизбула“. На следващата година той промени политическия пейзаж в Близкия Изток като с помощта на коли и камиони, натъпкани с експлозиви, изравни със земята посолството на САЩ, казармите на американската морска пехота и на френските миротворци в Бейрут. След тези три кървави атентата Мухтар и хората му пристъпиха към серия от отвличания, които още повече нажежиха политическата обстановка в региона до края на десетилетието. Мухтар беше човек на действието и не се колебаеше да прибягва до насилие. Без да му мигне окото убиваше онези, които не споделяха неговата доктрина за джихада — всичко или нищо. Та дори и да бяха негови братя по вяра, мюсюлмани.

— Трима от най-добрите ти учени са били отровени — опонира му Мухтар.

— Никъде в границите на обекта не бяха открити следи от отрова — отвърна Фарахани.

— Тогава кой според теб ги е отровил?

— Сигурен съм, че еврейските свине имат пръст в това, но тъй като се е случило извън комплекса, разследването не е от моята компетентност. — Фарахани погледна към Ашани. — Ако искаш да знаеш кой ги е убил, попитай Азад.

— Аз знам кой ги е убил! — почти извика Мухтар. — Работата е там, че се опитвам да ти набия в дебелата глава, че евреите имат шпиони в страната ни. От доста време душат наоколо. Специално са взели на мушка тези трима учени, защото те бяха научният гръбнак на програмата ни за обогатяване на уран.

— Всеки може да направи подобно предположение. Няма да споря с теб. Били са отровени в университета, не тук. Тук няма еврейски шпиони. Не е възможно.

— Искам да говоря с този човек. — Мухтар вдигна папката с личното досие.

Фарахани предизвикателно се изправи и отговори:

— Този човек произлиза от семейство, чиято репутация е извън всякакво съмнение.

Ашани видя как Мухтар стисна юмруци и ноздрите му се разшириха като на разярен бик. Чак сега загря. И как не го беше забелязал през цялото време? Фарахани произлизаше от горда персийска фамилия, чиито корени датираха от древните династии. Членовете й бяха изключително набожни. Те бяха усетили, че шахът ще падне от трона и за да съхранят влиянието и богатството си, оказаха подкрепа на Аятолах Хомейни и неговите революционери. Фарахани много се гордееше със своя знатен произход и за него беше невероятно унижение да приема заповеди от някакъв си палестински помияр като Мухтар.

Ашани за секунди предвиди как ще се развие конфликтът. Ако Мухтар разбереше, че Фарахани гледа на него надменно, от висотата на персийския си произход, неминуемо щеше да има насилие и шансовете Фарахани да се прости с живота си или да остане трайно осакатен бяха много големи. Братът на Фарахани, който беше член на Върховния съвет, щеше много да се ядоса. Но Мухтар беше твърде ценен кадър, за да се лиши от него и затова щяха да го пратят обратно на фронта в Ливан. Силните на деня щяха да се запитат защо Ашани не се е намесил и не е предотвратил трагичния завършек. Колкото и да се изкушаваше да остави събитията да се развият по логичния им сценарий, Ашани все пак реши, че така само ще си усложни живота.

Той се оттласна от стената и се намеси в разговора:

— И аз го познавам. Наистина е от добро семейство, но именно затова трябва да говорим с него.

Фарахани погледна объркано Ашани, почти разочаровано.

— Той ще бъде честен с нас — продължи министърът на разузнаването и сигурността. — Ако е забелязал нещо или пък някой е събудил подозренията му, той няма да го скрие от нас.

Фарахани се замисли.

— Добре — отговори Мухтар. — Къде е той?