Гарет и съпругата му бяха полузаспали в спалнята каюта, разположена в носа на чисто новата двайсетметрова яхта от клас „Байя“ — „Азура“. Гарет се обърна по гръб, кракът му увисна от леглото. Той отвори очи и мигна няколко пъти. Бавно фокусира сините цифри на електронния часовник до леглото. 2:11 часа през нощта. Клепачите му се затвориха и той отново си легна. Ако сменяше позата си от време на време, щеше да облекчи напрежението върху пикочния мехур и да се унесе отново.
Повечето хора по света си имат изградени навици и Гарет не правеше изключение. Той обичаше да започва деня си с няколко чаши много силно черно кафе и вечер да го приключва с бутилка (понякога две) „Шардоне“. Тези навици и увеличената му простата правеха неизбежен нощния му ритуал. Той се будеше всяка нощ между три и шест часа, за да облекчи мехура си. Достатъчно беше да намали кафето и виното, но Гарет не обичаше да се лишава от удоволствията си. Според неговия начин на мислене проблемът не беше в нощното му ставане, за да се изпикае, а в трудното му заспиване после. Чудодейната рецепта беше в спането на вода. Когато беше на сушата, той почти никога не можеше да се наспи нощно време като хората. На вода обаче можеше да се облекчи колкото пъти изискваше издутата му простата, а лекото люшкане на вълните му гарантираше стопроцентно заспиване.
Другото предимство на плаването с яхта беше в уединението, което то предоставяше. Колкото повече Гарет остаряваше, толкова повече стигаше до извода, че не обича хората. За него повечето бяха дразнещи и противни създания, но дори и приятните с времето му омръзваха. Беше натрупал състоянието си, помагайки на мъже и жени да бъдат избирани на държавни постове. Професионални чаровници, които бяха готови да променят привидно нрава си, за да угодят на всеки потенциален избирател. Тези хамелеони дори намираха начин да му влязат под кожата. След време обаче тяхната престорена нагласа „всичко знам и всичко мога“, както и политически коректните им речи ставаха нетърпими. В душата си Гарет беше сприхав и избухлив човек, който беше убеден, че хората се водят в действията си единствено от егоистичните си интереси.
Евангелистът говореше за любовта си към Христос не от благоговение към Спасителя, а от потребността му другите да го ценят и да го слушат. Гарет беше срещал в живота си твърде много холивудски типове, които тръбяха наляво и надясно желанието си да спасят майката Земя, а в същото време се кътаха в някое от няколкото си имения, простиращи се върху декари земя, в които те бяха единствените обитатели. Наистина ли вярваха в глобалното затопляне или просто бяха безподобни лицемери? В града и така имаше достатъчно „набожни“ шарлатани, но повечето от тях просто искаха да бъдат приети и да се утвърдят в обществото, да бъдат смятани за просветлени, интелигентни и състрадателни. Гарет не изпитваше такава потребност. Той желаеше одобрението на хората колкото и силен ритник в слабините.
Тази представа го накара да се усмихне. Той беше напълно доволен от начина, по който се беше развил животът му. Особено предвид хода на събитията само преди една година. Току-що беше приключил втората си успешна президентска кампания. Беше организирал една от най-великите изборни победи в историята на страната, което го изпълваше с чувство за всесилие. Изковаване на победа — това беше може би най-точното определение за неговия труд, но той нямаше намерения да се връща към миналото.
Важното беше, че си свърши работата. Политиката е мръсна и груба игра. Всяка от страните е готова на какво ли не, за да победи. Което изобщо не изненадваше Гарет. Историята бълваше от подобни примери. Безброй членове на кралските фамилии са отравяли или са били отровени в борбата за трона; граждански войни, избухнали само заради някакви си идеи, бяха отнели живота на милиони; твърде много дори да бъдат изброени убийства и атентати, кървави преврати и революции, които бяха преобръщали с главата надолу цели континенти. Юлий Цезар беше намушкан двайсет пъти от заговорническа клика, в която влизаха някои от най-образованите римски сенатори. Хитлер беше изгорил до основи Райхстага и беше обвинил за това комунистите. Примерите за политически игри, проправили си път към върха чрез лъжи, измами и убийства, бяха достатъчно красноречиви и достатъчно много на брой.
Ако можеше да се извлече някаква поука от историята, за Гарет това беше изводът, че победата се полагаше на онзи, който беше достатъчно смел, за да я извоюва. В сравнение с някои от най-сензационните случаи на заграбване на властта акцията, в която той беше участвал, бледнееше като детска игра. В края на краищата той никога не би се съгласил да участва в заговора, ако не му бяха хвърлили онези фотографии в лицето — еднозначно доказателство, че отсрещната страна искаше да играе мръсно. Гарет веднага разбра, че зад това стои старият му враг Кап Бейкър. Кандидатите на Гарет за президент и вицепрезидент — Джош Аликзандър и Марк Рос — и така губеха по точки пред Републиканците. Времето бързо изтичаше, парите бяха на свършване, но те още имаха известни шансове да успеят. Докато не им пратиха фотографиите.
Читать дальше