Винс Флинн - Списъкът на обречените

Самир се прицели в тичащата фигура. Изстреля три куршума, но не беше сигурен дали е улучил. Убиецът смени посоката и той отново се прицели. Този път откосът беше по-дълъг. След няколко секунди затворът остана в крайно задно положение, което означаваше, че е свършил патроните. Самир видя как убиецът се скри в сенките и едва се сдържа да не изкрещи от ярост.

Върна се в стаята и огледа кървавата касапница. Беше загубил трима от най-добрите си бойци. Брат му също лежеше мъртъв в коридора. Беше се провалил тотално. Обзет от страх и силен гняв, той се разтрепери. Какво щеше да каже на майка си? Как щеше да се оправдае пред Испанеца и Рафик? Какво се беше объркало? Самир поклати глава от отвращение, но съзнаваше, че трябва да е благодарен на съдбата, задето е останал жив. Не можеше обаче да каже същото за другите.

Рязко се върна към шокиращата реалност, когато чу шум откъм коридора. Трябваше веднага да изчезне оттук, и то бързо, преди да е пристигнала полицията. Той сложи пълен пълнител в автомата и издърпа затвора. Когато застана до вратата, погледът му отново беше привлечен от трупа на брат му. Тъгата беше непоносима. Със сетни усилия сдържа сълзите си и тръгна по коридора в посока към стълбището. Една врата вляво от него се отвори и оттам се показа слаба жена в бял хавлиен халат. Самир вдигна оръжието и без да спира или забавя ход, стреля в гърдите й. Две врати по-нататък някакъв мъж излезе в коридора от дясната му страна. Самир пусна нов откос. Изтича по стълбите и оттам по къс коридор излезе в задния двор, където се сблъска лице в лице с един служител на хотела. Младежът видя оръжието и мигом вдигна ръце. Самир не се поколеба. Дръпна спусъка докрай и куршумите отпратиха мъжа назад върху купчина чували с боклук.

Рап досега никога не беше раняван, но това не беше необходимо, за да разбере, че са го простреляли. Противникът беше открил по него такъв ураганен огън и нищо чудно, че един от куршумите беше попаднал в целта. От удара той изпусна пистолета си, който падна от високото, но съумя да се задържи на въжето. Куршумите прелетяха над главата му, когато падна върху парапета и оттам се спусна надолу. Стисна здраво въжето с дясната си ръка и от тази маневра се завъртя на сто и осемдесет градуса и се удари във външната стена на сградата. Успя да се подпре с крака точно преди лицето му да се размаже в каменната фасада.

Увиснал на въжето, с огнестрелна рана в рамото, на около пет метра над земята, Рап се почувства страшно уязвим — чувство, което никак не обичаше. Мина му през ума да вземе резервното си оръжие, но с краката се подпираше и отблъскваше от стената. Трябваше да се махне оттук колкото се може по-скоро. Отпусна леко въжето и се спусна три метра по-надолу. Отново се подпря с крака в стената. Когато накрая докосна асфалта на улицата, забеляза пистолета на около метър от него. Взе го и бързо се огледа. Не се виждаха светещи фарове, но полицията щеше да пристигне много скоро. Рап се затича към другата страна на улицата, откъдето не беше далеч и до брега на реката. Беше по средата на улицата, когато куршумите изсвистяха във въздуха около него. Отскочи наляво, наведе се и се впусна в бяг. Куршумите го последваха. Отскочи вдясно и тогава асфалтът отстъпи място на трева, а той се скри в сенките на дърветата. Пороят от куршуми спря, но Рап продължи да тича още петнайсетина метра, за да е сигурен, че е успял да се скрие. Тогава пое по първоначалния си маршрут.

Пейката и пешеходната алея бяха точно там, където трябваше. Той прекоси алеята и зави наляво. Стъпваше почти безшумно по асфалта. Белият дроб и краката му бяха в добра форма и той тичаше с лекота към мястото, което беше набелязал преди няколко дни. Точно преди да стигне моста, получи първия пристъп на болка — първо по-слаба, после все по-силна, в един момент стана непоносима, пулсираща и накрая отслабна. Рап се сдържа да не огледа рамото си, за да прецени раната. Чувстваше мокрота под ризата и това му беше достатъчно. Беше ранен в лявото рамо, което означаваше, че ще се оправи, освен ако не беше засегната артерията. В такъв случай най-вероятно щеше да изгуби съзнание през следващите няколко минути и щеше да умре от загуба на кръв.

Отпред забеляза моста с неговите каменни колони. Не можа да си спомни името му, което го накара да се запита дали мозъкът му се оросява достатъчно с кръв. Забави крачка и слезе от алеята, след което продължи по тясната пътека. Бавно тръгна по нея, по протежение на южния бряг на реката и подножието на моста. Площадката беше широка не повече от един метър. Рап се спря и погледна напред. Светлините на града, отразени във водата, бяха слаби, но достатъчни, за да види, че е сам. Скри се под ниската арка и пропълзя до средата на подмостието. Седна на площадката и краката му увиснаха над водите на Сена.