Винс Флинн - Списъкът на обречените

Безпокойството й постепенно взе връх и тя си даде сметка, че този случай може да обърка и дори да сложи край на кариерата й. Вниманието й се насочи към мъртвеца на леглото. Сцената беше подобна на тези от американските филми за мафията. Навсякъде бяха пръснати пухени пера и разкъсани парчета плат, като голяма част от тях лежаха в локви кръв. Погледна четиримата типа на пода. Като нищо можеше да са сърби или хървати, а и бяха леко мургави. Невил беше изпратила един от подчинените си на рецепцията, за да разбере на чие име е била регистрирана стаята.

Чу дрезгав смях от коридора и миг по-късно на вратата застана непознат мъж, спря се и огледа труповете.

Ако на Невил й трябваше потвърждение, че се е забъркала в големи неприятности, то това потвърждение сега стоеше на вратата. Беше се надявала никога повече през живота си да не се наложи да среща Пол Фурние. Четири години късметът беше на нейна страна, до тази нощ. Фурние работеше за ДЖСЕ — френската Генерална дирекция за външна сигурност. ДЖСЕ беше натоварена с външното разузнаване, като „външно“ тук беше ключовата дума. Обзе я неприятното предчувствие, че Фурние е дошъл заради мъжа на леглото. Докато погледът й се стрелкаше ту към мъртвеца, ту към живия, тя стигна до извода, че с идването на офицера от разузнаването случаят току-що значително се е усложнил.

— Франсин — провикна се мъжът от другия край на стаята. — Радвам се да те видя след толкова време.

Невил въздъхна.

— Пол, какво те води насам?

— Нали знаеш как стоят нещата в Дирекцията. — Той се усмихна широко изпод прошарения си мустак. — Ние сме там, където Републиката има нужда от нас.

— Мислех, че специалността ви е да сваляте нестабилните правителства в Африка.

Фурние сърдечно се разсмя на шегата и предпазливо пристъпи, заобикаляйки труповете. Когато се приближи на една крачка от инспекторката, той разпери ръце, за да прегърне старата си приятелка. Невил потръпна при мисълта да се докосне до него. С намръщено лице вдигна ръка пред него, в знак, че иска да запази дистанция. Очевидно през годините той си беше останал все така дързък.

— Защо си дошъл?

Фурние първо се направи на обиден, после потупа джобовете на сивия си шлифер, очевидно търсейки нещо. Миг по-късно извади цигари и запалка. Запали една и предложи на Невил.

„Ама че е нахален“ — каза си тя. Когато се запозна с него преди девет години, беше пленена от неговата увереност, но в крайна сметка се оказа, че зад тази привидна увереност се крие един студен, пресметлив, егоистичен и манипулативен скапаняк. Невил успя да се удържи да не избухне и само поклати глава.

— Защо с теб винаги е толкова трудно? — попита го тя.

— Моля? — престори се той, че не я е разбрал.

Тя сви рамене.

— Зададох ти прост въпрос, но ти не искаш да отговориш.

Фурние се обиди още повече:

— Хайде стига, скъпа ми Франсин. Знам, че нещата между нас не се получиха, за което съжалявам, но това беше преди колко… десет години? Мисля, че трябва да проявим професионализъм и да загърбим враждата.

Тя остави без коментар факта, че той скъси периода с шест години, и вместо това в главата й изникнаха хиляди обидни думи, с които искаше да нарече негодника. Всички те щяха да бъдат казани на място, щяха да са уместни и подходящи, но щеше да е грешка да ги изрече. Уместността и истината не значеха нищо за Фурние. За него те бяха само средства за достигане на целите и плановете му. Той щеше да преиначи ситуацията и да вземе ролята на жертва, независимо от собствените си грехове. Да спори с него означаваше да заиграе по свирката му.

— Пол, мисля, че се държа достатъчно професионално. Затова те попитах защо си дошъл. Този случай е мой и сцената на престъплението е моя. Независимо дали си от разузнаването или не, трябва да знам по какъв повод си тук.

— Права си — непринудено отвърна Фурние. Издиша облак дим и се обърна към леглото. — Имаш ли представа кой е този?

Невил изведнъж страшно много се ядоса на полицая, когото беше изпратила до рецепцията, за да получи отговор на същия този въпрос. Тя отговори:

— Не, не знам.

Фурние реагира с усмивка.

— Ами, чакай да видим тогава. — Той се обърна към труповете на пода и продължи: — Четирима мъже с автомати със заглушители, всичките мъртви. — Посочи към леглото и добави: — Възпълен мъж на шейсет и няколко години и слаба млада жена, два пъти по-млада от него… най-вероятно проститутка.

Невил се престори на отегчена от описанието. Изводите бяха твърде очевидни. Тя се изкуши да му го каже, но си помисли, че колкото по-малко говори, толкова по-добре ще е за нея. Сега Фурние беше на сцената и той трябваше да изиграе малката си сценка, за да я унижи пред подчинените й.