Винс Флинн - Списъкът на обречените

Стансфийлд я разбра накъде бие. Под полеви практически опит тя имаше предвид умения.

— Досега пропускал ли е да се яви след операция?

Кенеди се замисли върху въпроса и тогава вратата се отвори, и в кабинета влезе Стан Хърли. Той беше със син костюм, бяла риза и без вратовръзка. Мустаците му бяха оформени добре, но очевидно тази сутрин беше пропуснал да се обръсне и имаше набола брада, която можеше да бъде използвана вместо шкурка. Стансфийлд, който познаваше грубата страна на Хърли по-добре от всички, беше изненадан, че приятелят му изобщо си беше направил труда да облече костюм.

— Извинете ме за закъснението — каза Хърли с басов тембър, резултат от години на пушене, пиене и крещене.

— Къде ходиш и какви ги вършиш? — попита го Стансфийлд.

— Само наминах да видя няколко стари приятели.

— Познавам ли ги?

Хърли се ухили и отвърна:

— Шефе, ти си имаш достатъчно работа, за да се притесняваш за това.

Стансфийлд си каза, че ще разбере по-късно с кого се е срещал Хърли. Сега трябваше да разберат какво се беше случило в Париж и дали и доколко операцията беше компрометирана. Без да сваля очи от Хърли, той попита:

— Да имаш някаква информация за станалото снощи?

— Девет трупа. Застреляли са либийски петролен министър и проститутка, плюс четирима души от охраната му.

Кенеди леко кимна. Тя вече знаеше това, което каза Хърли.

— Също така са били убити и трима невинни граждани. — Хърли се наведе напред и подпря лакти на коленете си, поглади мустаците си, след което подпря брадичката си с ръце. — Този либиец е бил доста жизнен и енергичен за възрастта си.

— Трима невинни? — Стансфийлд издаде изненадата си, като повдигна вежда. После се обърна към Кенеди: — Ти знаеше ли за това?

— Не — каза му истината тя.

— Двама гости на хотела — продължи Хърли, — в същия коридор, в който е била и стаята на Тарек. Освен тях някакво момче — прислужник в кухнята, застреляно в задния двор.

— Девет убити — повтори Стансфийлд, все още изненадан от броя.

— Точно така — потвърди спокойно Хърли, сякаш не ставаше дума за хора.

— Има ли вероятност сред мъртвите да е и човекът, когото търсим? — попита Стансфийлд.

— Не ми изглежда да е сред тях.

Кенеди се завъртя в стола си и се обърна към Хърли:

— Откъде получи тази информация?

— Чуй ме добре, госпожичке — сопна й се той. — Не аз планирах толкова зле тази операция.

— Да чуем тогава — с враждебен тон реагира тя.

— Какво да чуем?

— Как великият Стан Хърли би планирал операцията.

— На първо място никога не бих го пратил сам.

— През последните девет месеца процедирахме именно така и резултатът беше доста добър… дяволски по-успешен отколкото твоите момчета бяха през последните няколко години.

— Можеш да ми четеш конско колкото си искаш, но аз те предупредих. Ти го разпусна прекалено много.

Стансфийлд не беше в настроение да слуша споровете им. Той се прокашля и попита:

— Кой е източникът ти?

— Не се тревожи за източника. Той е безупречен.

— Все пак искам да знам кой е.

Хърли направи кисела физиономия. Той познаваше Стансфийлд от три десетилетия и по силно извитата му дясна вежда веднага разбра, че няма да може да отклони въпроса.

— Редактор в един от най-големите им всекидневници. Тя казва, че събитието се е превърнало в новина номер едно за медиите.

Кенеди забеляза, че Хърли първоначално говори за източника в мъжки род, после стана „тя“. Този човек само мислеше как да те изпързаля.

— Тази, за която си мисля, ли е?

Хърли знаеше колко е пунктуален приятелят му и беше откровен:

— Имаш предвид главната редакторка на „Монд“, с която преспах ли?

Стансфийлд кимна.

— Да, тя е.

— И как да сме сигурни, че нейните факти са точни? Да предположим, че е права за Тарек и проститутката. Ами за останалите седем трупа?

— Тя вече разполага с имената на всички убити. Полицията я е помолила да не ги разгласява докато не уведомят близките им. Обаче никое от имената, които тя ми даде, не фигурира в нашата база данни.

— Значи можем да допуснем, че още е жив — намеси се Кенеди с леко облекчение в гласа.

— И че здраво оплеска нещата? — възрази той.

— Това още не го знаем — реагира Кенеди, като думите й бяха адресирани към Стансфийлд, а не към Хърли. Тя познаваше и двамата още от раждането си. Баща й беше работил с тях в същата тази сграда, в която се намираха в момента. Тя беше може би единственият човек в Лангли под трийсет години, който имаше дързостта невинаги да е съгласен с тях. Стансфийлд й се възхищаваше заради това й качество, докато Хърли смяташе, че трябва да си държи устата затворена, докато не прослужи поне десет години в Управлението.