Винс Флинн - Списъкът на обречените

— Това, което знаем — каза Хърли, като постепенно повиши тон, — е, че убийството на невинни е абсолютно забранено и това е непоклатимо правило.

— Точно от теб ли го чувам? — попита Кенеди и вдигна очи към тавана.

— Какво, по дяволите, искаш да кажеш?

— Много добре знаеш.

— Не, не знам.

— Чичо Стан — продължи тя с хладен тон, — цялата ти кариера е преминала в нарушаване на правилата. Мисля си, че той те изважда от равновесие, защото непрекъснато ти напомня, че вече остаряваш и че те превъзхожда в много отношения, и е по-добър от теб дори когато си бил по-млад.

Стансфийлд знаеше, че изреченото е обида за приятеля му, както знаеше, че до голяма степен е и истина. Така или иначе, то беше неуместно в момента. Трябваше да се съсредоточат върху проблема.

— Искам и двамата много добре да ме чуете. Не знаем какво се е случило там и както много добре знаем от горчив опит, е твърде опасно да се правят прибързани заключения.

— Ще ти кажа какво е опасно — прекъсна го Хърли, засегнат от коментарите на Кенеди. — Да свалиш каишката от едно необучено куче. Да го оставиш да тича накъдето си поиска, без да му даваш команди. Ето това е опасно. — Той се облегна назад и поклати глава. — Още от първия ден ви предупредих, че така ще стане.

Кенеди го удостои с леден поглед.

— Предполагам, че говориш за същото онова куче, което ти спаси неблагодарния и твърдоглав задник в Бейрут?

Стансфийлд отчаяно искаше тези двамата да сключат някакво примирие, но според доктор Люис засега не се наблюдаваха такива признаци във взаимоотношенията им. Той ги слуша да се карат и спорят още половин минута, след което отново се намеси:

— Свършихте ли вече?… Някой от вас може ли изобщо да ми даде полезна информация?

— Тази сутрин изпратих мои хора там. С първия полет. Те ще започнат да душат и да проучат инцидента.

— Добре. — Стансфийлд се обърна към Хърли: — Искам и ти да заминеш, и да се погрижиш да не се шуми за станалото. Да видиш какво точно се случва и да го доведеш.

— Това е мое задължение, сър — протестира Кенеди. — Аз съм негов пряк ръководител.

Той поклати глава.

— Ти имаш прекалено официален статут, а и не разполагаш с контактите на Стан. Освен това ми трябваш тук.

Кенеди се обърна към Хърли и леко присви очи, демонстрирайки недоверие:

— Кого си пратил сутринта?

— Двама от моите.

— Кого, Стан?

— Не се безпокой, аз знам как да контролирам хората си — отговори през зъби Хърли.

Кенеди го изгледа изпитателно и попита:

— Виктор ли изпрати?

— Какво значение има?

Тя отново се обърна към Стансфийлд:

— Ако сте чели досието на моя човек, ще знаете, че двамата имат вражда от миналото.

— Това беше отдавна. — Хърли поклати глава. — Писна ми да се съобразявам с всичко и с всички.

Кенеди продължи да гледа към Стансфийлд.

— Ако Виктор и неговите разбойници му се мярнат пред очите, нещата няма да свършат никак добре.

— Преиграваш — изръмжа Стан.

— Питайте Том — отвърна тя, имайки предвид доктор Люис. — Той ще ви даде обективна оценка.

Стансфийлд кимна.

— Ще го питам, но сега искам вие двамата да научите колкото се може повече какво точно се е случило снощи. — Той махна с ръка в знак, че срещата е приключила.

Кенеди стана.

— Разбирам, че ситуацията изглежда зле, сър, но все още не разполагаме с достатъчно информация.

— Съгласен съм, но и съдейки по това, което знаем, не изглежда никак добре… девет трупа, от които поне четири са на невинни граждани. — Стансфийлд поклати глава. — Това трябваше да е хирургически точна операция. Да ликвидира обекта и колкото се може по-малко от бодигардовете му. Точка. Без никакви случайни жертви. Правилата и инструкциите бяха пределно ясни.

— Знам, сър, но сигурно има някакво обяснение.

Доколкото Стансфийлд разбираше проблема, дори и да се намереше обяснение, то в момента беше почти безполезно. Но нямаше смисъл да си го изкарва на Кенеди. Той също беше дал съгласието си Рап да бъде изпратен сам, въпреки предупреждението на Стан Хърли.

— Всичко е възможно — отвърна той. — Но нашата работа е да търсим отговори и в момента на мен ми трябва точно това.

Хърли също стана.

— Спокойно, ще го намеря и ще го докарам тук.

— И без никакви каубойски номера, Стан. Искам го цял и невредим.

Хърли излезе, без да отговори. След няколко секунди и Кенеди тръгна към вратата.

Стансфийлд, зачел се в някакви документи, изрече мисълта си на глас:

— Може би сбъркахме в избора си с него.