Винс Флинн - Списъкът на обречените

— Името му е? — настоя тя с равен тон.

— Сега ще стигнем и до него. — Фурние вдигна предупредително пръст. — Шест трупа. Доста мъртъвци за една вечер.

Невил не си направи труда да го поправи и да му каже за останалите три трупа. Тактиката, към която щеше да се придържа, беше да предоставя колкото се може по-малко информация, надявайки се шпионинът от кариерата да получи това, за което беше дошъл, и да си тръгне.

Фурние продължи да анализира очевидното, но наум си отбелязваше по-интересните детайли от сцената на престъплението. Имаше определени несъответствия, които Невил и екипът й рано или късно щяха да забележат, но засега по нищо не личеше да са го сторили. Той се потопи в атмосферата на стаята. Разбитото огледало на кревата, надупчената стена и двата трупа на кревата, също надупчени с куршуми. На пода имаше разпръснати стотици гилзи от изстреляните патрони. Убиецът по чудо беше избягнал смъртта. Фурние погледна към най-близко лежащия до него труп на пода и си отбеляза прецизното положение на дупката в челото му. Неволно изпита респект към човека, който беше стрелял толкова точно, докато срещу него се беше изсипал дъжд от куршуми.

— Как е името му? — попита отново Невил.

Фурние се приближи до леглото. Погледна към дебелия мъж и наброи повече от дузина входни отверстия по тялото му. После вниманието му беше привлечено от почти идеална точка точно над носа на министъра. По всяка вероятност беше причинена от убиеца. Фурние си пое дъх и посочи с цигарата към леглото.

— Това, мила моя, е Тарек-ал-Магариха.

Невил изчака продължението. Паузата стана твърде дълга и след като се умори да чака, тя попита:

— И кой е този Тарек ал-Магариха?

— Министърът на петрола на Либия. А тези мъже, предполагам, са, или по-точно бяха, негови бодигардове.

Невил затвори очи за миг и стисна юмруци. Да се избиват сръбски или руски гангстери беше едно. Не беше приятно, но в определена степен хората нямаха нищо против престъпниците да се избиват взаимно. Убийството на чужд дипломат обаче беше съвсем друго и предвещаваше големи неприятности. Още по-лошо беше убийството на либийски дипломат, а най-лошо беше, че застреляният беше петролният им министър. Невил не знаеше точните цифри, но беше сигурна, че Франция внасяше доста големи количества петрол от тази държава от другата страна на Средиземно море.

— Някакви предположения кой ги е убил? — изрече въпроса, преди да го е осъзнала, и веднага съжали за това, защото Фурние едва ли щеше да й каже истината.

— За момента никакви, но ще се заемем с обичайните заподозрени.

— Обичайните заподозрени?

— Израелците… и още някои други. — Той знаеше много повече, отколкото казваше, но не възнамеряваше да споделя с полицайката, че Ал-Магариха има дълга кариера в жестоката разузнавателна служба на Либия — Мукхабарат ел-Джамахирия.

Невил изгледа Фурние с подозрение. Инстинктивно чувстваше, че шпионинът крие нещо от нея.

— И как разбра толкова бързо?

— Бързо?

— Че е бил убит.

Фурние й се усмихна гордо.

— Имам си мои източници.

Невил се запита дали ДЖСЕ не беше поставило под наблюдение либиеца. Дори се поколеба дали да не попита Фурние, но размисли. Той никога не би й дал откровен отговор. Тя щеше да предаде съмненията си на своите шефове и те на свой ред щяха да си ударят рогата с рицарите на плаща и кинжала от ДЖСЕ.

— Все още съм малко объркана и не разбирам защо дойде.

— Имаме мъртъв чуждестранен дипломат, скъпа. Мисля, че би трябвало да разбереш, че участието на Дирекцията е наложително.

Невил не реагира.

Фурние сви рамене.

— Е, моите началници искат да държа под око разследването ти, така че ще се виждаме и занапред.

Светлокафявите очи на Невил се спряха върху пепелта на върха на цигарата му, чиято дължина вече достигаше около три сантиметра.

— Това е сцена на местопрестъпление. Не ми пука какъв си и какви правомощия са ти дали, но ако тази пепел от цигарата падне на килима, ще наредя да ти сложат белезници и да те изкарат оттук.

— Извинявай — отвърна Фурние с широко отворени от изненада очи, сякаш едва сега беше осъзнал грешката си. Той постави длан под цигарата и отиде до балконската врата. Докато на небето пробиваха първите слънчеви лъчи, съзря дупките от куршуми в завесата. Прекрачи прага и излезе на балкона. Изтърси пепелта през балкона и проследи с поглед падането й на тротоара. Долу бяха поставени полицейски барикади и тепърва започваха да се събират представителите на пресата и неколцина случайни минувачи. Скоро мълвата щеше да се разнесе и това място щеше да се превърне в истински панаир. Той погледна нагоре към покрива и му направи впечатление, че тайнственият ликвидатор беше прибрал въжето, преди полицията да го е открила. Фурние не знаеше до каква степен би могъл да помогне да се замътят водите, но беше уверен, че трябва да се махне оттук, преди да започнат да снимат камерите.