Винс Флинн - Списъкът на обречените

Той влезе обратно в стаята и започна да си проправя път покрай труповете.

— Ще държим връзка, Франсин. Ако ти потрябвам, знаеш къде да ме намериш.

Невил вдигна очи от гилзите, които оглеждаше. Почувства огромно облекчение, когато той излезе от стаята, но след няколко секунди я заизмъчва съмнението защо той си тръгна толкова бързо. Нещо не беше както трябва и в този миг тя получи окончателното потвърждение, че Пол Фурние щеше допълнително да усложни разплитането на и без това достатъчно сложния случай.

Лангли, Вирджиния

Томас Стансфийлд беше свикнал да работи в събота. Светът не излизаше специално в почивка заради директора на дирекция „Операции“ в ЦРУ и затова той беше принуден да работи по шест дни и половина седмично. Той обаче не беше свикнал да го буди държавният секретар в четири през нощта в събота. Въпреки това Стансфийлд запази спокойствие, когато държавният секретар му съобщи за смъртта на либийския дипломат в Париж. Също така съумя търпеливо да изслуша и посрещне нелепите обвинения, които бяха отправени към ръководената от него служба. Стансфийлд го увери, че ЦРУ няма нищо общо със случилото се в Париж, и преди да затвори, обеща на дипломат номер едно на Щатите, че до обяд ще разполага с конкретни отговори за инцидента.

В осем сутринта Стансфийлд беше извикан в Ситуационната зала в Белия дом заедно с повечето членове на Съвета за национална сигурност. Тъй като президентът беше заминал да играе голф в Мериленд, а вицепрезидентът също отсъстваше и не се знаеше къде е и кога ще се върне, съвещанието беше ръководено от държавния секретар Франклин Уилсън. След като в продължение на два часа се изказваха най-различни предположения и хипотези, бяха отправени гневни закани за оказване на по-голям натиск върху Израел, Стансфийлд накрая успя да се измъкне и да напусне срещата.

Наближаваше обяд, а Стансфийлд още не разполагаше с никакви факти. Въпросите се трупаха главоломно и той си даде сметка, че ако иска да се сдобие с отговорите, ще трябва да избяга от това събрание на властовия елит на Вашингтон и да проведе много по-важната за него среща с един от младшите оперативни офицери и с един от старите му колеги, на които беше наредено да го чакат в кабината му в Лангли.

Стансфийлд завари Айрини Кенеди седнала в малката приемна и й махна да го последва в звукоизолирания кабинет. С типичното за него хладнокръвие той й направи знак да седне на едно от креслата срещу бюрото му и я попита:

— Къде е Стан?

Тя сви рамене. Дългата й до раменете коса беше прибрана на опашка.

— Отиде някъде, каза, че трябвало да говори с някого.

Стансфийлд разкопча сивото си сако, свали го и го метна върху облегалката на коженото кресло. Ядоса се, че Стан Хърли броди без разрешение из сградата, но не го показа пред Кенеди. Двамата с Хърли имаха дълга съвместна история и той познаваше до болка както способностите на ветерана, така и неговите слабости. Имаше доста основателни причини Стансфийлд да го уволни от Управлението преди няколко години и да продължи взаимоотношенията си с него като с частен специалист по сигурността. Главната сред тези причини беше, че Хърли беше пълен невежа във вътрешните игри и политики в Лангли. Беше като дете, което не може да се удържи да не докосне пейката, на която е поставен надпис „Прясна боя! Не докосвай!“. В подредените и предсказуеми кулоари на Лангли той беше като бомба със закъснител, която рано или късно щеше да избухне.

Стансфийлд погледна часовника си и реши да даде на Хърли още пет минути, преди да прати хората си да го търсят. После се върна към належащия проблем и попита:

— Твоят млад приятел… яви ли се?

Кенеди знаеше, че кабинетът на Стансфийлд се проверява за скрити микрофони всеки ден, но подобни разговори винаги леко я изнервяха.

— Не.

— И знаеш ли защо?

— Ще предпочета да не правим прибързани заключения, преди да сме си изяснили ситуацията по-добре.

Стансфийлд я погледна със сивите си очи, чакайки я да продължи. Този поглед беше познат на всички, които работеха с него. Той им плащаше за интелекта и за техните независими и обективни мнения, а не за това да бъдат прекалено предпазливи и да изчакват, докато очевидното не им стане известно.

— Знам, че е сравнително отскоро… но предполагам, че си му обяснила задължението му да се яви и да докладва.

— Обясних му и макар да е нов в сравнение с някои други служители тук, за една година той придоби повече реален полеви опит, отколкото десет други офицери взети заедно.