Самир стана и раздвижи врата си първо на едната, после на другата страна. Беше висок около метър седемдесет и два и изключително много се гордееше с физиката си. Върху съвършеното му като древногръцка статуя тяло нямаше и грам мазнини. Гарвановочерната му коса беше дълга до врата и сресана на прическа, която беше много популярна сред френските младежи. Над леглото имаше огледало и той се спря, за да се огледа, след което прибра косата си зад ушите. Погледна гръдния си кош, опънал бялата тениска, и одобрително кимна. Поддържаше твърдите си като камък мускули, като досега беше направил хиляди лицеви опори. Хрумна му дали да не събуди хората си и да ги накара да правят лицеви опори, за да подобрят кръвообращението си. Неволно погледна към мониторите и нещо привлече вниманието му. Бързо се приближи до екраните и разтърси мъжа, който трябваше да ги следи.
— Мухамад — изсъска, — видя ли това?
Върху черно-белия екран се виждаше как из хотелската стая се придвижва сянка. Гърлото на Самир сякаш пресъхна. Убиецът беше тук. Той разтърси мъжете на леглата. Сдържайки се да не закрещи, им каза:
— Той е тук. Ставайте, глупаци.
После грабна картечния си пистолет със заглушител и строи хората си. Броени секунди след това всички бяха заели позиция пред вратата.
Сърцето на Самир заби като лудо и по ококорените физиономии на хората си разбра, че и те се вълнуват не по-малко. Бавно постави длан върху дръжката на вратата и кимна веднъж, след което рязко я отвори. Мъжете бързо изтичаха покрай него и излязоха в коридора, откъдето подходиха към стаята отдясно, както се бяха упражнявали на тренировките. Самир се присъедини зад последния от колоната. Отпред чу, че някой се спъна, и видя как Джамир в последния момент се опря на стената, за да не падне. Самир се ядоса, че не ги е събудил по-рано, за да имат повече време за подготовка. Знаеше, че убиецът ще нападне в часовете преди изгрев-слънце. Трябваше да се приготвят по-рано. Най-малко двама от тях бяха още сънени. Дано поне да се бяха сетили да вдигнат предпазителите на оръжията си. Самир колебливо пристъпи напред и тогава забеляза, че самият той не беше вдигнал предпазителя.
Абдул беше първи в колоната и добре беше отрепетирал следващата маневра. Самир го беше инструктирал да не се колебае изобщо. „Не мисли за нас. Изритай вратата и открий огън. Ние ще сме зад теб.“
Самир се приведе зад стената, а заглушителят на автомата сочеше нагоре. Пръстът му беше на спусъка и докато гледаше как Абдул се готви да блъсне вратата, сякаш буца заседна в гърлото му и той преглътна с усилие. В този момент се раздаде силен трясък и вратата беше избита със замах. Самир изчака секунда, след което побутна бойния другар пред него да се присъедини към боя. Докато самият той още беше в коридора, чу дългите приглушени откоси, предназначени за убиеца, и на лицето му се изписа злорада усмивка. Нямаше начин убиецът да оцелее след подобна атака. След тази нощ Самир щеше да се превърне в легенда сред връстниците си.
Рап се прикри зад леглото и неговата тежка платформа. Мигове след характерното скорострелно „плюене“ на куршуми от заглушител огледалото над леглото се пръсна на парчета. След това куршумите започнаха да се забиват в стените, мебелите и матрака. Той се притисна към пода и в същото време се опита да преброи изстрелите. Към непрекъснатото туп-туп-туп от едно оръжие бързо се присъединиха поне още две. Рап хвърли поглед към балкона, който се намираше само на някакви си шест крачки от него, и едва не се поддаде на изкушението да скочи натам. С толкова много летящо във въздуха олово никога нямаше да успее да стигне до балкона. Мазилката се посипа върху му и той чу как куршумите се забиват в матрака само на сантиметри над главата му.
Рап се притисна още повече към пода и се прикри зад платформата под леглото. Каза си да не се поддава на паниката. Единственият път за бягство беше отрязан и той беше притиснат натясно от превъзхождащи го сили с по-голяма огнева мощ. Докато куршумите продължаваха да се сипят навсякъде около него, той си припомни какво му беше казал веднъж неговият инструктор Стан Хърли. Трябваше му половин секунда, за да стигне до извода, че това е единственият му шанс. Взе пълен пълнител изпод лявата си мишница и се фокусира върху пространството между краката на леглото, след което зачака.
Дори и когато се стреля със заглушител, при автоматичния огън се създава голям шум, тъй като се получава почти непрекъснат поток от летящи куршуми и прищракване на затворите на оръжията. Значително по-тихо е от обикновен изстрел, но в никакъв случай не е напълно безшумно. Рап изчисли, че са въоръжени с МП5 или с модификации на този картечен пистолет. В ума му веднага изникнаха възможните варианти за действие. МП5 имаше пълнител с трийсет патрона и при автоматичен режим на стрелба пълнителят се изпразваше само за няколко секунди.
Читать дальше