Винс Флинн: Списъкът на обречените

Тя не можеше да го отрече, затова премълча.

— Но като те гледам — добави Люис с тон на психотерапевт, — този твой двойствен живот не ти се отразява никак добре. Мислиш си, че можеш да овладееш умственото напрежение. И аз доскоро си мислех, че ще можеш, но вече имам известни съмнения.

Стомахът й се сви.

— И сподели ли с някого тези твои съмнения? — По-специално под този „някого“ тя имаше предвид Томас Стансфийлд.

— Още не, но рано или късно ще трябва да докладвам.

Кенеди почувства известно облекчение. Съзнаваше, че трябваше да опровергае загрижеността му. А единственият начин да стори това беше да говори по темата.

— Може ли да ми опишеш по-подробно тези способности, за които твърдиш, че притежава.

Люис се поколеба, сякаш търсеше думи да съобщи нещо, което беше грубо и жестоко.

— Опитах се да проникна в ума на Рап и кълна се, в някои дни е толкова искрен с мен и аз се радвам, че съм разгадал характера му, в други дни обаче…

— Обаче какво?

— В други дни изобщо не мога да премина през проклетите му черни очи и тази леко крива усмивка, с която успява да прогони всеки, който се бърка в работите му.

— И това ли са способността и талантът, от които си толкова възхитен? Кривата му усмивка?

— Не. — Люис се намръщи. — Много по-сериозно е от това да е открит в един момент и непробиваем в следващия. Макар че и това му умение може да има заслуга за начина, по който се справя с проблемите. Говоря за същината, ядрото на всичко. Защо сме се събрали тук? Защо тайно отклонихме над петдесет милиона долара за тази операция? Говоря за факта, че той е армия от един човек. Че той методично за малко повече от година постигна повече, отколкото всички ние за десет години. И нека да бъдем честни към себе си. Онова, за което говорим, е жестоката и неумолима истина, че той е дяволски, изключително добър в издирването и ликвидирането на хора.

Кенеди кимна, въпреки че погледът й беше насочен другаде. Всички бяха стигнали до един и същи извод още преди месеци. Затова и му бяха дали картбланш да работи сам.

— Аз съм тук — продължи Люис, — за да следя и да се грижа да подбираме подходящите хора и да проверя дали психически те могат да се справят с огромния стрес, с който е придружена тази професия. Аз съм под стрес, ти си стресирана, но нашето не е нищо в сравнение със стреса на агента, който действа напълно сам, често в тила на врага, проследява, издирва обектите и ги убива.

— Значи се притесняваш да не се обърне срещу нас.

— За момента — не. В интерес на истината, мисля, че се справя забележително добре с трудностите и предизвикателствата на новата му професия. Следя го отблизо. Когато се връща тук, спи като бебе. Главата му се отпуска на възглавницата и шейсет секунди по-късно той вече се е унесъл и спи непробудно до сутринта.

На Кенеди също й беше направило впечатление този феномен. Не всеки оперативен офицер понасяше толкова леко отнемането на човешки живот.

— Как тогава той реагира на… това, че цапа ръцете си с кръв? — попита тя.

— Той е праволинейно същество, което означава, че не дава на странични мисли да мътят водите на неговото съзнание и съвест. Тези хора… които той издебва… всички те доброволно са избрали да участват в заговори и атентати, в които да загинат невинни граждани. В очите на Рап — и това не е мое предположение, а ясно изразено от него мнение — тези хора трябва да бъдат наказани.

Кенеди се намести в стола си.

— Чисто и просто отмъщение.

— Според него е „възмездие“. Разликата не е голяма, но аз го разбирам.

— Предвид загубата на неговата приятелка не мисля, че поведението му буди притеснение. В края на краищата, тази работа изисква особена мотивация.

— Така е, но той надминава всички очаквания. Казва, че ако тези хора не бъдат наказани, това само ще ги окуражи да убиват. Да зачернят още човешки същества.

— Аз не го оспорвам, нито пък шефът ще го оспори, че е така.

Люис се усмихна.

— Има още едно нещо. Нещо, което прибавя още уникалност.

— Какво е то?

— Той иска те да знаят, че е по петите им?

— Това догадки ли са, или факти?

— По малко и от двете. Знае, че може да ги накара да се страхуват от него. Да не могат да спят нощем и да треперят в очакване кога ще се появи. Той иска да се страхуват от него.

— Той ли ти го каза? — попита Кенеди леко изненадана.

— Частично. Останалото аз сам сглобих от парчетата.

— И защо не ми каза?

— Ето, сега ти казвам.

Тя се наведе към него.