Винс Флинн - Списъкът на обречените

Невил остана като гръмната.

— Аз ли съм единствената, която вижда какво в действителност става? Петролният министър на Либия бива убит в нашия прекрасен град, проститутката до него също е убита, убити са двама гости и служител на хотела, както и четиримата бодигардове на министъра. Само че има един проблем. Министърът е пътувал без охрана. Не открихме нито един човек, който да го е видял да влиза или излиза от хотела, придружен от телохранители. Но въпреки това тези четирима души ненадейно се появяват посред нощ, и то въоръжени с автомати със заглушители. — Невил прикова очи към министъра на вътрешните работи. — Вие пътувате с охрана. Кога сте ги видели да носят оръжие със заглушители?

Блот въздъхна тежко.

— Това са интересни аргументи и съм сигурен, че ще бъдат взети предвид от когото трябва, но не от вас, инспектор Невил. Отстраняваме ви от разследването. Префект Мюц ще издаде официална заповед тази сутрин. Ако постъпите разумно, обещавам, че нищо от казаното тук няма да влезе в служебното ви досие и няма да има служебно разследване. Ще продължите да се развивате в кариерата съобразно вашите професионални показатели и заслуги.

Невил остана безмълвна за около минута и тогава се обади префектът Мюц:

— Франсин, за твое добро е. Ще ти дам една седмица почивка. Заведи децата при родителите ти на гости. Когато се върнеш, всичко ще е свършило.

Две неща й направиха впечатление. Първото, че едва ли всичко щеше да свърши до една седмица, и второто, че Фурние явно беше доста изнервен, за да й погоди такъв номер. Тези два извода й дадоха сили да се опълчи срещу началниците си по начин, по който до този момент не си беше представяла:

— Значи така процедираме тук. Някаква си малка тайна служба като ДЖСЕ, на която изобщо не й е работата да се занимава с делата на територията на тази страна, може да влияе върху политици, да отправя смешни, безпочвени и нелепи обвинения и да накара могъщата Национална полиция на Франция да отстъпи?

Мюц я изгледа строго.

— Франсин, прекаляваш!

— Не, не прекалява — изръмжа генерален директор Жиске. — Цялата тази работа намирисва. Пол Фурние е змия и си играе с нас. Това изобщо не ми харесва, но… но…

— Но какво? — попита Невил с надеждата, че още не всичко е загубено.

Той я погледна в очите и отвърна:

— Засега се налага да играем по неговата свирка, Франсин, но ти обещавам, че ти няма да пострадаш. Трябва да изпълним искането им, защото е отправено от доста важни и сериозни хора. После, след няколко седмици, подробно ще разгледаме фактите.

— След няколко седмици — повтори тя с нескрито нетърпение. — След като Фурние и неговите главорези унищожат всички доказателства и премахнат всички свидетели.

— Съжалявам, Франсин, но това е най-доброто, което можем да направим.

— И аз съжалявам. — Невил се обърна към министър Блот. — Съжалявам, че хората ви нямат куража и мъжеството да се опълчат на една служба, която няма правомощия в Париж. Защо изобщо да спазваме някакви си закони? Сигурна съм, че гражданите на Париж ще реагират подобаващо на новината, че тяхната полиция се страхува от задници като Пол Фурние. — Тръгна към вратата. В последната секунда отново се обърна към тях и добави: — Вие двамата информирани ли сте, че снощи са били простреляни двама агенти от ДЖСЕ? Единият от тях е убит. Другият лежи ранен в болница, но господин Фурние не разрешава на полицията да го разпита. — По изненадата, изписана на лицата им, беше очевидно, че чуват за първи път такова нещо. — Стреляно е над шейсет пъти. Към агентите от ДЖСЕ имаме и трупа на неидентифициран американец с татуировка на рейнджър. Медиите ще се нахвърлят като пирани върху тази сензационна новина и се моля само да не ви обвинят в съучастие в прикриването на пъклените планове на Пол Фурние, каквото и да е намислил той.

Невил гневно изхвърча от кабинета и Симон я настигна чак в коридора.

Докато слизаха по стълбите, той каза:

— Е, радвам се, че и аз присъствах на срещата. Сигурен съм, че много ще допринесе за кариерата ми. Благодаря ти, че ме взе със себе си.

— Извинявай — отвърна Невил с искрено съчувствие въпреки гнева си.

Той продължи след нея мълчаливо и след известно време добави:

— Знаеш ли, може би ти правят услуга… ако това, което казваш, е вярно.

— Как така?

— Оттеглят те от фронтовата линия на битка, която по всичко личи ще завърши зле. Медиите ще схрускат всеки, който е замесен в това.

— Медиите?