Винс Флинн - Списъкът на обречените

Картината се изясни. Ако другите двама бяха направили нещо нередно, имаше много по-подходящи и безшумни начини да се отърват от тях. Рап окончателно повярва във версията, че те бяха убити, защото бяха видели как Виктор застрелва човек, за когото смятаха, че е Рап. Виктор и Хърли нееднократно и по възможно най-груб начин бяха демонстрирали, че не харесват изобщо Рап. Дали двамата не му бяха устроили капана, за да се отърват от него? Виктор не беше способен да признае вина, което означаваше, че ще обвини за смъртта на останалите някой друг. И този някой друг щеше да е Рап.

Той се обърна и тръгна обратно към хотела. Трябваше да се свърже с Кенеди, а за тази цел трябваше да е в движение и ако е възможно, Хърли да не разбере за разговора им.

Кенеди придружи Стансфийлд до посолството, докато другите останаха в колите. Роли Смит ги чакаше и ги поведе вътре, като нареди на охраната да ги пропусне. През цялото време почти не каза нищо. През годините Кенеди беше чувала не една и две истории за Смит. Той имаше внушителни мустаци, които поддържаше в изряден вид. Беше започнал да си пуска мустаци още на двайсет и няколко години, за да прикрие обратната си захапка, и с течение на времето мустаците заедно с папийонките се бяха превърнали в негова запазена марка. Смит се гордееше с външния си вид на чистокръвен английски джентълмен. Цял живот беше служил в британската Тайна разузнавателна служба, по-известна като МИ6. Баща му беше работил като дипломат на средно ниво във Форин Офис, а младият Смит и двете му сестри бяха прекарали младостта си в континентална Европа. Най-дългият мандат на баща им беше във Франция, но той беше живял известно време в Белгия, Австрия и Германия.

Смит беше на осемнайсет и живееше в Белгия, когато Хитлер прегази Полша и с това даде началото на Втората световна война. На следващата пролет нацистите извършиха знаменитата си заобиколна маневра на линията „Мажино“ и семейството му беше отзовано в Лондон. Бащата се примири с мисълта, че младият Роланд ще отиде на война и затова задейства връзките си, за да назначат Роли в МИ6. Четири години по-късно Роли се запозна с един американец, който беше прекарал последните дванайсет месеца в тила на нацистите.

В последвалите десетилетия, когато Студената война се „разгорещи“, Томас Стансфийлд и Роли Смит станаха още по-големи приятели, споделящи една и съща страст — и двамата искаха да унищожат Съветския съюз. Понякога дори получаваха назначения в един и същи град, посолствата им бяха само на няколко пресечки едно от друго. Друг път се намираха на различни континенти, но за тях разстоянието нямаше значение. Останаха си близки приятели и бойни другари.

Двамата се поздравиха с твърдо ръкостискане и изпълнени с топлота усмивки. Те принадлежаха към стоическото и сурово поколение на мъже, които нямаха навика да се прегръщат с мъже.

Смит насочи целия си чар към Кенеди:

— Каква приятна изненада да ви видя, доктор Кенеди.

Тя се усмихна.

— И на мен ми е приятно, сър Роланд.

Смит или бързаше, или по-вероятно страдаше от същите страхове, характерни за всички офицери от разузнаването. Разговорите на тихи и незащитени срещу подслушване места никога не бяха смятани за добра идея, освен ако човек съзнателно не искаше да го чуят какво говори. Подобно на американското посолство в Париж, изолираните помещения на МИ6 се намираха на второто подземно ниво. Те слязоха по стълбите и когато стигнаха до тежка стоманена врата с камера над нея, Смит набра кода, за да влязат. Вътре завариха един мъж на бюро, когото Смит само кратко поздрави, но не сметна за необходимо да му представя гостите. Продължиха по дълъг коридор със стени, боядисани в грозен кремав цвят, и застлан с линолеум под. За разлика от останалите части на посолството тази доста отдавна не беше ремонтирана.

Смит отвори една врата вдясно и направи знак на Кенеди и Стансфийлд да влязат. Айрини веднага се почувства като на познато място. Подът беше гумен, а стените и таванът бяха покрити със сив звукоизолиращ пенопласт. Тук хората от МИ6 провеждаха най-секретните си и деликатни срещи. Вътре имаше маса с по четири стола от всяка страна и по още един до всяка от стените. В другия край на стаята седеше и се усмихваше много дребен човечец, облечен целия в черно. Тя също му се усмихна и предположи, че е някъде на деветдесет години.

Кенеди забеляза, че мъжът имаше бяла яка. Тя се доближи, протегна ръка за поздрав и се представи.