Винс Флинн - Списъкът на обречените

— Нямаме по-верен съюзник от Роли и МИ6. Те имат достъп до райони, в които ние не можем да проникнем, и обратното. Имам на Роли по-голямо доверие отколкото на много хора в нашата сграда.

Кенеди кимна.

— Аз не съм в положение да ви съдя, сър. Не е необходимо да ми давате обяснения. Просто ме сварихте неподготвена.

— Ние сме в бизнеса със събиране и трупане на информация — продължи Смит. — Всички знаем защо. Не искаме някои хора да се доберат до тази информация, но както ще разбереш след малко, когато разчиташ на определени доверени приятели, с тяхна помощ можеш да запълниш празните места, което сам не си в състояние да направиш. — Смит се обърна към Де Фльори: — Така ли е, Пиер?

— Много вярно. — Отново насочил вниманието си към Кенеди, Смит продължи: — Монсиньор Де Фльори беше много активен участник във френската съпротива по време на войната. Толкова успехи имаше, че след войната беше награден с Ордена на Почетния легион, който му беше връчен лично от генерал Шарл дьо Гол. В последвалите десетилетия той помагаше на френското разузнаване и на нас.

— Не го слушайте — обади се Де Фльори. — Сега съм стар и безполезен, но навремето дадох своя принос.

— И продължаваш да даваш своя принос, както те след малко ще разберат. Кажи им какво чу в събота вечерта.

Старецът се усмихна на Кенеди.

— Аз съм свещеник в базиликата „Сакре Кьор“ — каза той. — Чували ли сте за нея?

— Разбира се.

— Тя е много голяма и я посещават много туристи. Много хора влизат и излизат. Също така е и идеално място за провеждане на срещи на хора от Дирекцията. Такава среща се проведе и в събота вечерта. — Той бръкна в палтото си, порови и извади няколко листа бяла хартия, сгънати по средата. Постави листовете пред Кенеди. — Водих си записки. Паметта ми вече не е така силна. Срещата беше организирана от Пол Фурние, който работи в ДЖСЕ. Другите не бяха свестни. Или поне двама от тях не бяха. Срещал съм се със злото достатъчно често, а тези двамата бяха злото. Те бяха убийци. Мюсюлмани, които бяха много груби. Ядосаха се, че срещата се провежда в църква.

Кенеди кимна.

— Третият беше вежлив. Със смугла кожа, но френският му беше много по-добър от този на другите двама. Казваше се Макс. Започнаха да говорят за убийствата в хотела. Фурние каза на един от сърдитите мъже… не си спомням името му, но съм го записал. Каза: „Дойдохте да убиете един човек, а сега аз трябва да се оправям с девет трупа“. Каза още: „Дадох ви убиеца на сребърен поднос, а вие така се издънихте, че цял ден трябваше да чистя поразиите ви“.

— И вие бяхте там, докато те разговаряха? — попита го Кенеди.

— Не. — Де Фльори се усмихна. — Те бяха в криптата. Аз бях над тях, в църквата. Има една въздухоотводна тръба, през която гласовете им се чуват ясно, все едно че са в изповедалнята.

Кенеди кимна.

— Моля, продължете.

— По едно време доста се разгорещиха. Терористите обвиниха Фурние, че ги е подвел, че ги е измамил. Той ги обвини, че са пропуснали златна възможност да убият убиеца. Фурние обвини Самир, да, така се казваше онзи, че е убил трима невинни граждани, когато е бягал от хотела.

Кенеди и Стансфийлд се спогледаха, после отново насочиха вниманието си към стария свещеник.

— Те заплашиха Фурние и той също ги заплаши да ги удави в морето. Тогава те казаха, че Либия може да спре петролните си доставки за Париж и че терористите може отново да започнат да взривяват бомби във Франция. Фурние им се изсмя и отговори, че ще даде техните досиета на убиеца, който ще види сметката на всички им. Те го заплашиха, че ще го издадат на шефовете му. Фурние отговори, че шефовете му знаят всичко за тяхната уговорка. И така продължиха, докато не се намеси и не ги спря третият, който се казваше Макс. После пак говориха за убиеца и за местопрестъплението. След това… не си спомням какво казаха. — Де Фльори погледна към Кенеди. — Всичко е в записките ми. Препрочетох ги няколко пъти, за да не изпусна нещо. Всичко е там.

Тя чак сега забеляза, че е зяпнала от изумление. Примигна няколко пъти и погледна записките в ръцете си, после трескаво се зае да ги прелиства. Осем страници, написани на ръка, с красив и равен почерк. Сякаш държеше най-големия подарък, който някой някога й беше правил. Всичко казано от Рап беше вярно.

— Благодаря ви, монсиньор.

— Ето затова — каза добродушно Роли Смит — ние си споделяме информация.

Пол Фурние лежеше на канапето в кабинета си със студен компрес на челото, със свалено сако и обувки. Горното копче на ризата му беше разкопчано, вратовръзката — му разхлабена. Той рядко имаше главоболие, но тази сутрин беше изключение. Току-що беше взел две таблетки тайленол екстра и беше казал на първия си заместник Пиер Мерме да не го безпокоят. Фурние беше работил цяла нощ, блъскайки си главата над проблема как да излезе от безизходното положение. Един мъртъв агент и още един в тежко състояние. Шефовете му доста щяха да се ядосат. Ако агент от ДЖСЕ бъдеше убит зад граница, на никого нямаше да му трепне окото. Но когато агент бъдеше застрелян в неделя през нощта, и то в Париж, това си беше истински скандал.