Винс Флинн - Списъкът на обречените

Вчера информирах моя началник, префект Мюц, че искам да се срещна тази сутрин с него, за да обсъдим факта, че ДЖСЕ се намесва в полицейско разследване. Когато тази сутрин влязох в кабинета му, там вече чакаха генералният директор на полицията Жак Жиске и министърът на вътрешните работи Пиер Блот. Приех това като позитивен знак, че са приели оплакванията ми сериозно. Скоро обаче разбрах, че са се събрали поради съвсем друга причина. Министърът на вътрешните работи Блот снощи е бил потърсен по телефона от министъра на отбраната, който му е казал, че разполага с папка с много подробни показания, според които аз в продължение на няколко години съм преследвала и съм упражнявала сексуален тормоз върху Пол Фурние. — Тя отново направи пауза и огледа залата, като в същото време изчака репортерите да допишат изречението си. — Истината е, че с господин Фурние имахме кратка връзка преди четири години, след което приятелски се разделихме. По-късно аз се омъжих и имам от брака си две красиви деца. През този период нито съм виждала, нито съм говорила с господин Фурние. Незнайно защо и как обаче в тази папка се съдържат показанията на три жени, които твърдят, че съм проявила ревност заради връзките им с Фурние и че съм преследвала и тях.

Когато поисках да видя тази папка, министър Блот отговори, че лично той не е видял папката, но двамата с министъра на отбраната решили, че на първо време ще е най-добре за всички да бъда отстранена от случая. През всичките ми години в полицията аз никога до този момент не съм била отстранявана от разследване. Дори забележки не са ми правени. Колегите ми редовно са ме причислявали към най-добрите инспектори в полицията и често са ми били давани сложни и важни случаи за разследване. Настоях да видя папката, но ми беше отговорено, че това няма да стане. Че за кариерата ми най-добре било да се оттегля и да оставя друг да продължи разследването. Не ми беше даден никакъв избор. Затова аз ще се оттегля, но няма да го направя тихо и послушно. Първо ще подам официално оплакване и ще поискам да се запозная с тази скалъпена папка, с която господин Фурние е успял да заблуди министъра на разузнаването. Искам също така да ви помоля подробно да разгледате ролята на Дирекцията в този случай. Те имат правомощия да действат извън Франция, не да манипулират и да се месят в полицейски разследвания в Париж.

Един репортер се провикна:

— Можете ли да потвърдите, че двама служители на Дирекцията са участвали снощи в престрелка в квартал „Монпарнас“?

— Да, мога — след кратка пауза отговори тя. — Единият от агентите е бил убит, а другият е в критично състояние, но е стабилизиран, в местна болница.

Залата се взриви от въпросите на десетки журналисти. След около десет секунди Невил вдигна ръце, за да въдвори тишина.

— На ваше място щях да хвана господин Фурние и да му задам въпросите. Той сега седи в кабинета си в щабквартирата на Дирекцията на булевард „Мортие“ №141 и планира следващата си измама.

Фурние се наведе и се премести на ръба на канапето с прикован към телевизора поглед.

Невил слезе от подиума и излезе от залата.

Фурние вече чуваше телефонът му да звъни в другия край на кабинета, но не стана да види кой е. Умът му запрепуска трескаво, за да измисли как да ограничи пораженията, причинени му току-що от тази тъпа кучка. Ако беше приела с достойнство изгонването, той щеше да й спести публичното унижение. Но сега това беше неизбежно. Бързо стигна до извода, че има сили да издържи на тази малка буря. В края на краищата всичко щеше да се сведе до „нейната дума“ срещу неговата. А той беше в състояние да изфабрикува колкото си поиска фалшиви доказателства. Невил беше допуснала сериозна грешка в преценката си.

Една жена с изписано на лицето вълнение надникна от вратата на приемната.

— Господин Фурние, министърът на отбраната е на първа линия, а директорът — на втора. И двамата искат незабавно да говорят с вас. И двамата са доста разстроени.

Фурние погледна към Мерме, който само сви рамене. Обърна се към секретарката си:

— Първо ще говоря с министъра. Кажи на директора, че ще му се обадя веднага щом се освободя. — Той стана от канапето и почувства как болката отново стегна като с менгеме слепоочията му. Взе слушалката с микрофон на бюрото си, натисна бутона за линия едно и започна с лъжите.

В стаята най-често се разпитваха агенти след края на мисия, но понякога се използваше и за по-груби занимания. Стените бяха боядисани в бяло, а подът беше гол бетон. Метална маса два на метър и половина беше здраво закрепена с болтове в средата на стаята. Хърли седеше от едната страна, Виктор — от другата. Колкото и да се изкушаваше Стансфийлд да упражни натиск върху Виктор, той си каза, че има и по-добър начин да постигне желания резултат. Затова сега спокойно слушаше и гледаше през еднопосочното огледало как Стан Хърли „разхожда“ Виктор през събитията от последните четиринайсет часа.