Винс Флинн - Списъкът на обречените

Журналистите щяха да задават въпроси, а Фурние не обичаше да разговаря с репортери, поне не и на пресконференции. Те бяха твърде неконтролируеми, твърде трудни за манипулиране, когато се събираха вкупом, жадни за сензации. „Един по един“ беше предпочитаният от него метод. Когато бяха сами, той много лесно ги манипулираше. Една голяма част от тях бяха несигурни и постоянно изпитваха потребност от одобрение. Той беше преспал с не една и две журналистки в Париж и беше запазил добри отношения с всичките.

Винаги изиграваше добре нещата. Важното беше да се държи полицията в объркване, а неговата постановка с министъра на отбраната щеше да забави действията на полицията. Чрез отстраняването на Невил от случая той щеше да предаде послание на всички онези следователи да внимават много. Случаят щеше да придобие печална известност като назначение, с което кариерата прекъсва. Той беше изумен от Невил и нейните наивни методи. Беше се надявал тя да излезе по-умна, но в крайна сметка получи това, което си просеше.

Поне в това отношение Фурние беше доволен от себе си. По-големият проблем щеше да е ЦРУ. Той разполагаше с фотографии, на които се виждаше как Хърли и неговите главорези влизат в страната и потеглят с колата към същата онази улица, на която беше станала престрелката. Издадената от Фурние заповед неговите хора да ги проследят беше напълно в съответствие с устава и правилата на Дирекцията. Те не бяха отишли да следят френски граждани, а офицери от чуждестранна разузнавателна служба. Тези чуждестранни разузнавачи бяха влезли в страната само дванайсет часа след касапницата в хотела.

По-важно за него беше да скрие тази информация, за да може да я използва като разменна монета или като лост за изнудване на ЦРУ. Ако предадеше на полицията фотографията на мъртвия американски агент, само щеше да загуби. Ако можеше да я задържи в тайна, щеше да принуди с нейна помощ ЦРУ да се съгласи на отстъпки и също така да направи паричен превод на значителна сума. Те нямаше да имат избор, щом им покажеше фотографиите на Хърли и хората му. Изводът беше очевиден. Агентите от ДЖСЕ не бяха застреляни от местни гангстери. В престрелката бяха замесени обучените убийци на Хърли.

Фурние имаше и други въпроси. Какво правеха хората на Хърли точно на тази улица? Кого търсеха? Възможно ли беше да са дебнели американския убиец? През последната година Пол положи неимоверни усилия, за да се сдобие със самоличността на тайнствения ликвидатор. Най-големият му успех беше, че се добра до списъка с мишените му. Неговият източник или наистина не познаваше убиеца, или искаше да изтъргува по-скъпо информацията. След като обаче бяха простреляни двама негови служители, всичко се променяше.

Фурние и източникът му споделяха прагматичното мнение, че не е добре нито за Америка, нито за Франция някакъв убиец да бърка в кошерите на терористите, осеяли цялото Средиземноморие. Фурние умело манипулираше нагласите и фанатичните вярвания на различни групи, воден от една-единствена цел — да опази Франция от кръвопролития. Неговите началници и ръководители, чак до президента, или бяха дали негласното си одобрение, или конкретно бяха участвали в плана. Колкото до хубавата тлъста сума, която той беше натрупал по време на службата си, никой от правителството нямаше да го укори за това. Дори някои от журналистите щяха да го разберат, но никой нямаше да научи тази му тайна. Той беше сигурен, че е замел следите си. Изключено беше да намерят парите му.

Обмисляше следващия си ход, когато асистентът му влетя през вратата, без да почука.

— Трябва да видите това. — Мерме се насочи направо към телевизора и няколко секунди по-късно на екрана се показа зала, пълна с журналисти, които задаваха въпроси.

Фурние свали компреса от главата си и се загледа в телевизора. Екранът се изпълни от лицето на очарователната Франсин Невил. Въпросите биваха изстрелвани един по един към нея и тя кимаше.

— Да, вярно е — каза Невил. — Отстраниха ме от разследването на случая, който ми беше възложен само преди четирийсет и осем часа.

— Говорите за убийствата в хотел „Балзак“.

— Точно така. Малко след като моите следователи пристигнаха на местопрестъплението, се появиха няколко служители на ДЖСЕ. Единият от тях беше Пол Фурние, който оглавява Отдела за специални действия към Дирекцията. Гледайте да не сгрешите името му… Пол Фурние. Стори ми се странно, че е дошъл, но той ми каза, че смъртта на либийския петролен министър била въпрос от компетентността на външното разузнаване. Той заедно с няколко от хората си свободно се разхожда на местопрестъплението в продължение на малко повече от час. На следващия ден установихме липсата на няколко улики от ключово значение. Имахме сериозни основания да подозираме, че един от подчинените на Фурние е прибрал тези улики. Уведомих господин Фурние, че искам да разговарям с неговия служител, както и с няколко други лица, свързани със случая. — Тя направи пауза. — До този момент господин Фурние се показа като много несговорчив човек.