Винс Флинн - Списъкът на обречените

Мъжът продължи да се усмихва и каза на френски:

— Приятно ми е, госпожо Кенеди. Аз съм монсиньор Пиер Де Фльори.

— Нали няма да ме караш да ти целувам ръката? — попита Стансфийлд.

— Ще целуваш и още как. И кльощавия ми бял задник ще целуваш.

Айрини остана напълно изумена. Шефът й никога не се шегуваше. Стансфийлд и Смит прихнаха да се смеят като малки деца.

— Ваше Високопреосвещенство, за мен е голяма чест да бъда във вашето свещено присъствие — каза Стансфийлд.

Де Фльори се усмихна и отвърна:

— Трябваше да те отлъча още навремето.

— Сигурно, и тогава щях да се присъединя към англиканската църква като Роли.

— И заедно с Роли и всички останали езичници ще горите в Ада.

Сега и тримата се разсмяха и продължиха със закачките още три минути. Де Фльори погледна към Кенеди и каза:

— Съжалявам, че трябваше да изтърпите тези детинщини, но трябваше да ги видите тези двамата, когато настъпи краят на Втората световна война. — Монсиньорът насочи уморения си поглед към Смит и Стансфийлд и добави: — Помните ли, когато трябваше да ви спасявам от онзи публичен дом и тогава…

— Хей, хей… — прекъсна го Стансфийлд, — стига си лъгал. Ще ме накараш да предам секретните си досиета на Ватикана. Ще те лишат от новата ти титла и ще бъдеш принуден да прекараш последните си години в срам.

— Давай — отвърна Де Фльори. — Онези дърти надути пуяци от години не са чели толкова вълнуващи разкази.

Отново стаята беше огласена от силен смях и отново продължиха да се разказват стари истории. Кенеди никога не беше виждала шефа си в толкова различна светлина. С този негов младежки дух и остър ум беше трудно да се повярва, че се е сражавал във Втората световна война. Когато мъжете най-накрая се укротиха и спряха да се заяждат един с друг, разговорът придоби по-сериозен тон.

Смит се обърна към Стансфийлд:

— Много ми се иска събитията да се бяха развили по друг начин. С удоволствие бих прекарал с вас цяла вечер в сладки приказки и закачки, но се боя, че след случилото се снощи това няма да стане скоро. ДЖСЕ без съмнение ще ви притеснят доста.

Стансфийлд остана напълно спокоен.

— Когато някога си ръководил резидентура в Москва, ДЖСЕ не ти се струват толкова страшни.

— Вярно е, но този нов шеф на Отдела за специални действия не е за подценяване.

— Така чух и аз.

— Пиер след малко ще ти съобщи нещо много важно, но първо с теб трябва да си кажем две думи.

Стансфийлд не се изненада. Роли му се беше обадил в дома му в събота. Англичанинът вкара в разговора няколко кодирани думи и когато Стансфийлд пристигна в офиса си, вече го чакаше шифрограма от шефа на резидентурата в Лондон. Беше молба за среща на четири очи. Темата на срещата беше убийството на либийския петролен министър.

— Благодаря, че ми се обади, Роли — каза заместник-директорът на ЦРУ.

— Знаеш, че ние с теб така действаме. Гледаме да си помагаме когато можем. — Смит забарабани с пръсти по масата, после добави: — Либийският петролен министър Тарек ал-Магариха… беше наш платен агент.

Стансфийлд не се изненада.

— Досещах се.

— Получи се лека спънка обаче. Той е бил платен агент и на ДЖСЕ.

Този път вече американецът не скри изненадата си.

— Кой пръв го е вербувал?

— Те.

— А вие сте го превербували.

— Не лично аз, но да, моите хора.

Стансфийлд направи пауза, за да осмисли чутото, и зададе най-логичния въпрос:

— В ДЖСЕ знаеха ли?

Смит сви рамене.

— Вероятно.

— Само това ли ще кажеш?

— Нямаме конкретно потвърждение, но ръководещият офицер на Тарек напоследък беше много нервен. Искаше да го евакуираме, смяташе, че ДЖСЕ го подозират. И тогава Тарек беше изпратен на посещение във Франция без никаква охрана. Той се беше оплакал пред ръководещия го офицер, че искат да го убият.

— Те искат?

— Казаха ми, че повече се боял от ислямистите от собствения му лагер, отколкото от френското разузнаване.

Сърцето на Кенеди се разтуптя, когато си припомни думите на Рап. Всичко е било инсценирано, било е капан. Бяха го чакали в хотела.

— Казахте, че са го пратили във Франция без никаква охрана — включи се тя.

— Да.

— Но във вестниците писаха, че четирима от бодигардовете му били убити.

Смит премести погледа си към Стансфийлд и го изгледа недоволно.

— Роли знае, Айрини — намеси се Стансфийлд.

— Какво знае?

— Знае за Мич. Знае, че той е бил там.

По лицето на Кенеди не трепна нито един мускул, но тя почувства как се изчервява. Преди да отговори, Стан й обясни: