Винс Флинн - Списъкът на обречените

— Втори агент от ДЖСЕ е в болницата, в критично състояние. Имаме и един мъртъв неидентифициран, бял. — Той отвори папката на бюрото си и й показа две фотографии от мястото на престъплението.

Невил им хвърли бърз поглед.

— Значи този тип е стрелял по тези двама агенти от ДЖСЕ и раненият агент открива ответна стрелба и го убива.

— Ако беше толкова просто… Този тип — Симон посочи трупа, сниман на улицата — е бил застрелян в тила от упор, от близко разстояние… от по-малко от трийсет сантиметра. Навсякъде по главата му имаше барутни частици, но ръцете му бяха чисти, а от неговото оръжие не беше стреляно.

— Значи не той е стрелял по двамата агенти от ДЖСЕ.

— Засега такова е моето предположение.

— Разговаря ли с ранения?

Симон се изсмя горчиво.

— А ти как мислиш?

Тя помисли за секунда.

— Не са те пуснали при него.

— Много си права.

— До гуша ми дойде от тези глупости. Фурние беше ли там снощи?

— Дойде за малко, издаде заповеди и си тръгна.

Невил скръсти ръце и се вгледа в снимките. Потупа с пръст фотографията на неизвестния убит.

— Нито портфейл… нито лични документи. Нищо.

— Така е. Но преди час се върнах от моргата. Нашите хора откриха нещо много интересно. Според тях пломбите на зъбите му са американски. Но големият пробив дойде, когато извършиха оглед на трупа. Използваха ултравиолетова лампа, за да проверят за барутни частици, и тогава откриха бледи следи от татуировка, която мъжът е премахнал. — Симон намери нужната му фотография и я показа.

Невил прочете на глас:

— „Рейнджърите вървят най-отпред.“ Какво означава това?

— Рейнджърите са подразделение от американските специални сили. Това е техният девиз.

— Балистичната експертиза какво показа?

— Ето тук вече става още по-интересно. Намерихме гилзи от четири различни видове оръжия, като само едно беше открито на местопрестъплението. То принадлежи на убития агент от ДЖСЕ, който е произвел само един изстрел. Общият брой на намерените гилзи е шейсет и две.

— Шейсет и две. — Невил повтори числото и не повярва на ушите си.

— Освен това открихме там петна от кръв от пет различни групи.

— Три тела и пет различни кръвни групи.

— Значи можем да предположим, че са участвали поне пет човека, а аз допускам, че са били и повече.

— И от ДЖСЕ мълчат.

— Точно така.

Невил поклати глава от възмущение.

— Нещо друго?

— Има още нещо странно от информацията. Първите двама свидетели на местопрестъплението са американци. Вече ги проверих. Единият от тях е телевизионен кореспондент, а другият е неговият оператор. Когато са се появили на мястото, някакъв мъж е оказвал първа помощ на ранения агент от ДЖСЕ. Извикал им е да му помогнат и после изтичал нанякъде уж за да повика помощ.

— И не се е върнал?

— Не.

— Французин ли е бил?

— Така мислят.

— Дадоха ли описание на този човек?

— Да, но е прекалено общо.

Невил сви рамене.

— Може да не е нищо особено.

— Или пък може да е ключът към загадката.

— Ключът е да разпитаме ранения агент от ДЖСЕ, преди Фурние да го е командировал за Полинезия.

— Ще ни трябва доста късмет.

Мисълта, че отново ще трябва да кръстоса шпаги с Фурние, я накара да помисли дали да не възложи случая на някой друг. И без това бяха затрупани с работа.

— Имаме среща с Мюц — каза тя.

Симон си представи Мишел Мюц, новоназначения префект на полицията. Имаше високо чело, извит като клюн нос и дебело тяло.

— И защо бих искал да присъствам с теб на среща с Мюц?

— Желанията тук не са от значение. Заповядвам ти да дойдеш с мен.

Симон стана и я последва нагоре по стълбите. Кабинетът на полицейския шеф се намираше два етажа по-нагоре. Симон мълчаливо вървеше след нея и си мислеше колко ще е хубаво да може през цялото време на срещата да си мълчи. Мюц беше политическа креатура и се вълнуваше повече за обзавеждането на кабинета си, отколкото от мръсната и неблагодарна полицейска работа. Когато влязоха в приемната, той разбра, че срещата няма да е никак лесна. Секретарката на Мюц ги погледна притеснено и им каза да я последват. Невил беше толкова унесена в мислите си, че не забеляза това.

Кабинетът беше голям и просторен, разположен в ъгловата част на сградата — такъв, какъвто подобаваше на поста и егото на човека, който го заемаше. Прозорците бяха от пода до тавана, по два на всяка от външните стени. Имаше и висока над три метра библиотека с рафтове, запълнени с прашни томове, антики и десетки фотографии, на които префектът Мюц беше в компанията на богати, знаменити и печално известни.