Винс Флинн - Списъкът на обречените

Айрини отвори за него задната врата на средния джип.

— Добро утро, сър.

Стансфийлд само кимна, качи се в колата и затвори вратата. Кенеди се качи от другата страна, а шефът на охраната седна до шофьора. Другият бодигард се качи в челната кола, а четвъртият заедно с багажа — в третата. Конвоят потегли към портала на летището.

Заместник-директорът по операциите се наведе и надзърна през предното стъкло на джипа.

— Някакви нови проблеми?

— Трудно е да се каже. Повечето хора проспаха нощта и като се събудят, ще научат доста неприятни новини. Разбира се, в ДЖСЕ доста ще се развълнуват.

— И аз мисля така… А Стан?

Кенеди реши да спести мелодрамата от техния късен спор и да се придържа само към фактите:

— Той е в безопасност, но не за дълго. Бил е с Полет. Няколко минути след като е напуснал жилището й, при нея са нахлули неканени гости.

Стансфийлд кимна.

— Тези джипове проверени ли са?

Тя сви рамене.

— От посолството твърдят, че редовно ги проверяват.

Стансфийлд се намръщи и извади бележник и химикал. Налагаше се да действат по старомодния начин. Той постави една запалка в готовност в страничния джоб на вратата, в случай че се наложи спешно да унищожи уликите.

— Къде е Роб?

Кенеди се досети, че има предвид Роб Ридли, един от най-добрите им оперативни офицери.

— В града е.

— Искам да говоря с него тази сутрин. Как изглежда посолството? — попита той и започна да пише в бележника.

— От френското разузнаване са поставили наблюдение над предния и задния изходи.

— Ще трябва да измислим нещо друго. Искам Роб лично да провери всичко и имам една задача за него. — Стансфийлд приближи бележника към нея и й показа какво беше написал: „Мич?“.

Кенеди поклати глава.

— Засега нищо.

„Канала за съобщения?“

— Проверявам непрекъснато. — И отново тя поклати глава.

„Виктор?“ — написа Стансфийлд.

Кенеди се поколеба. Тя не вярваше на нито една дума, излязла от устата на Виктор, но Стансфийлд щеше да чуе същото от Хърли и затова тя си каза, че е по-добре да повтори версията им. Първо понечи да му отговори на глас, но размисли, взе химикала и написа: „Твърди, че Мич е изпратил примамка в конспиративната квартира, след което им е устроил засада и ги е нападнал. Убил е Макгуърк, Борнман и двама агенти от ДЖСЕ“.

— Боже мой! — възкликна Стансфийлд, докато тя продължи да пише.

„В момента унищожава микробуса с проследяващото оборудване и другите улики. Твърди, че е трябвало да бяга, за да се спаси, а трупът на Борнман е останал на местопрестъплението.“

Заместник-директорът по операциите запази самообладание, въпреки че току-що беше разбрал за драстично влошилата се ситуация. Той взе бележника от Кенеди, замислено вдигна химикала във въздуха, след което написа: „Ти вярваш ли му?“.

Тя енергично поклати глава.

— Те търсят ли го? — попита Стансфийлд.

— Нямаме такава информация.

Заместник-директорът написа нов въпрос: „Идентифицирали ли са Борнман?“.

— Не знаем. С разследването се занимава полицията, а ДЖСЕ не се славят със своята сговорчивост.

— Освен ако не е в техен интерес. — Той отново допря химикала до листа хартия: „Какво са правили ДЖСЕ там?“.

— Не съм сигурна, но предполагам, че са проследили В. и хората му до мястото.

— Защо мислиш така? Може да са знаели за квартирата и преди това.

— Стан и Полет са вечеряли заедно предната вечер. — Кенеди взе химикала: „Пол Фурние се е появил без предупреждение и се е присъединил към тях, като е поръчал бутилка вино“.

— Мислиш, че са следили Стан ли?

— Да. Когато пристигнах снощи, ме следиха през целия път от летището до посолството.

— А тази сутрин?

— Имаше една кола, която сега най-вероятно е зад нас.

Стансфийлд кимна.

— Заместник-директор Кук знае ли за случващото се?

— Не.

— Вие казахте ли му, че ще отпътувате по-рано?

— Не. Поръчах друг самолет. Неговият ще го чака на летището след шест часа, когато трябва да излети за Щатите.

— А ако попита къде сте?

— Уредих Уолдвогъл да пътува с него. Той ще му каже, че съм бил принуден да излетя по-рано.

— А ако започне да души?

— Англичаните са поискали среща с мен.

— А ако провери при англичаните?

— Ще му кажат, че тази сутрин съм бил на закуска в британското посолство.

— И това би могъл да провери, ако поиска.

— Да проверява колкото си иска.

— Значи отиваме на закуска в британското посолство?

— Точно така.

— Мога ли да попитам защо?