Винс Флинн - Списъкът на обречените

Чу как вратата се отвори и леко се придвижи напред, вдигнал дясната ръка, готов да стреля. Макгуърк продължи да докладва и Брамбъл си представи как Рап слиза по стъпалата. Щом чу, че жертвата му зави надясно, излезе от скривалището си. Знаеше, че мониторите в микробуса не дават чиста картина на улицата, и възнамеряваше да използва това като свое предимство. Излезе на бледата светлина на уличните лампи и тръгна след жертвата си.

Рап стоеше само на няколко метра от него. Брамбъл вдигна пистолета, прицели се в тила му и натисна спусъка. Това беше най-красивата гледка, която беше виждал. Куршумът влезе откъм тила и излезе през лицето, образувайки кървав облак. Рап направи още една крачка и падна по лице върху асфалта.

— Докарайте микробуса тук! Бързо! — Преглъщайки от удоволствие, Брамбъл застана над трупа и каза: — Зън-зън, дяволът е мъртъв.

Чу ръмженето на двигателя и след малко микробусът се понесе по улицата, а секунда по-късно спря с изскърцване на гумите от другата страна и страничната врата се отвори.

Борнман изскочи от колата и първото, което Брамбъл забеляза, беше пистолетът в ръката му. Той остави без внимание този факт и насочи своя пистолет към трупа.

— Хвани го за краката, трябва да го качим и да изчезнем, преди да са дошли ченгетата.

— Ти го уби! — извика Борнман.

— Това беше целта. Съжалявам, не можех да ви кажа. Стан така нареди. — Брамбъл се наведе и хвана гърба на якето с лявата си ръка. — Хайде, хвани го за краката. Трябва да се махаме оттук.

Борнман се поколеба за секунда и после пъхна пистолета в колана си. Хвана трупа за глезените, докато Брамбъл държеше горната част, сякаш вдигаше куфар. Тялото увисна във въздуха. Брамбъл тръгна напред, между двете паркирани коли и метна главата и торса в микробуса.

Погледна към Макгуърк, който беше седнал зад волана, и му заповяда:

— Хвани го за ръцете и го издърпай вътре.

Макгуърк скочи и се зае да тегли навътре трупа, докато Борнман качи краката му. При това движение Борнман се наведе над отворената врата. Брамбъл се възползва от момента, направи крачка назад и вдигна пистолета, доближи го на сантиметри от тила на Борнман и натисна спусъка.

Борнман падна в микробуса. Брамбъл погледна към шокирания Макгуърк и му каза:

— Боже, ама аз наистина съм добър. — След което го застреля в лицето.

Скоростта на куршума накара Макгуърк да остане изправен за секунда, но не беше достатъчно, за да го събори. Тялото му увисна във въздуха неподвижно, след което падна по лице върху първия труп.

Брамбъл се ухили до уши. Щеше да получи медал за това. Рап се побъркал и убил Макгуърк и Борнман, но Чет се намесил и видял сметката на негодника. И после, за да се покаже като истински супергерой, той съумял да прибере трите трупа в микробуса, преди да са ги видели местните. Това беше ЦРУ, не ФБР. Работата му беше да унищожава улики, не да ги съхранява. Нямаше да има местопрестъпление, нито криминалисти и детективи. Хърли щеше да повярва на думите му и да му благодари, че е изчистил бъркотията.

Краката на Борнман продължаваха да стърчат от микробуса. Брамбъл понечи да го хване, когато чу нечий глас отляво. Той бавно се обърна по посока на гласа и видя двама мъже в костюми да се приближават към него. Бяха на петнайсетина метра от него, с извадени пистолети. Знаеше, че са на петнайсет метра от него, защото беше изстрелял хиляди патрони с пистолет от тази дистанция. Готов беше да се обзаложи, че тези двамата не бяха изстреляли и една стотна част от това.

Френският на Брамбъл не беше много добър, но той схвана, че искаха от него да си вдигне ръцете. Привидно се подчини, като вдигна първо лявата си ръка, а после започна да вдига и дясната и спокойно стреля два пъти в бърза последователност. Нощната тишина беше нарушена от изстрела от оръжията на единия от мъжете. Тъй като пистолетът не беше със заглушител, изстрелът отекна като гръмотевичен гръм. Брамбъл чу как куршумът се заби зад него, след като прелетя на безопасно разстояние покрай главата му.

Двамата бяха мъртви и той реагира така, както често реагираше, когато беше на косъм от смъртта. Започна да се смее. Не някакво тихо хихикане, а гърлен и гръмогласен смях, с който целеше да прогони напрежението и да триумфира в еуфория със собствената си победа. Той беше царят на гората, последният оцелял, истинският мъж. Пет куршума и пет трупа.

— Дявол да го вземе, трябва да напишат песен за мен — каза си на глас.

Чу стон, обърна се и видя, че единият от мъжете, лежащи на около петнайсет метра от него, мърда.