Винс Флинн - Списъкът на обречените

— Грета — обърна се Рап към нея, докато държеше под око микробуса, — какво виждаш?

— Само мъжа с шапката. Нищо друго.

Той направи две крачки назад и отиде отново до нея. Люк беше на около метър от предната врата. Рап огледа района за някакво движение. Засега нямаше и той се върна при другата страна на прозореца, за да наблюдава микробуса. Стори му се, че микробусът се разклати леко, но от това разстояние не беше сигурен.

— Той изкачи две стъпала — докладва Грета.

Рап продължи да гледа към микробуса.

— Влезе вътре.

В този момент Рап се досети, че те може да го чакат в апартамента. Погледът му се стрелна от микробуса към втория етаж на сградата от другата страна на улицата. Преброи три прозореца отляво надясно. Завесите бяха спуснати и в третия, и в четвъртия прозорец. Нямаше как да разбере дали има някой вътре. Това леко го напрегна. Ако хванеха Люк и го разпитаха, щяха да разберат, че Рап е някъде наблизо и ги наблюдава.

— Грета, спомняш ли си какво си говорихме с теб? Че ако ти кажа, че искам да тръгнеш към твоята кола, не желая да спориш с мен.

Тя отмести очи от сградата.

— Не разбирам защо не искаш да дойдеш с мен.

— Няма да го обсъждаме сега — отвърна Рап с твърд тон. — Искам да знам дали ще правиш точно това, което ти казвам. Твоята безопасност е мой приоритет. Ако няма да ме слушаш, по-добре да си тръгнеш още сега.

Грета поклати глава и се намръщи. Изпълняването на заповеди не беше най-силната й черта.

Рап отново насочи вниманието си към микробуса. Кенеди му беше казала, че конспиративната квартира е под наблюдение. Или хората в микробуса спяха, или бяха вкарали някого в апартамента. Ако беше второто, той очакваше всеки момент да светнат лампи вътре. Люк щеше да ги изненада адски много. После най-вероятно щяха да го разпитват поне два-три дни. Рап се чувстваше неудобно заради това, но Люк щеше да оживее. Неговата версия щеше да се потвърди. Възнамеряваше да се обади на Кенеди и да й разкаже какво точно е направил. Те щяха да побеснеят, че е дал ключовете и кодовете от конспиративната квартира на някакъв си наркодилър. Рап щеше да остане непреклонен. Някой от тях го беше предал. Той беше вкаран в капан и докато не се увереше, че може да им има доверие, щеше да се наложи те да изтърпят неговата параноя.

Рап погледна часовника си. Люк беше влязъл през входната врата преди близо четирийсет секунди. Мич погледна към микробуса и най-накрая забеляза движение. Мерцедесът се разклати и миг по-късно някой вече тичаше приведен към апартамента. Рап успя да зърне за кратко мъжа, докато минаваше между две коли. А когато се приближи още, го разгледа по-обстойно.

Това беше Виктор. Дори на слабата светлина на уличните лампи беше лесно да го различи. Той беше получовек, полугорила, движейки се тежко по улицата, сякаш щеше да разбива тухлени стени. Рап не харесваше Хърли, но изпитваше уважение към него. Виктор обаче беше друго нещо. Рап го ненавиждаше искрено, не разбираше защо още не са го изхвърлили от ЦРУ и прекарваше доста време, като подробно обмисляше как би го убил, ако му се удадеше възможност.

Рап го видя да се насочва към предната врата. Сградата от другата страна на улицата беше като огледален образ на първата. На приземния етаж имаше градинка, а всяко жилище имаше отделен вход откъм улицата и малък вътрешен двор, който беше на метър и двайсет под нивото на тротоара и имаше ограда от черно ковано желязо и портал. Първият етаж се намираше на височина два метра и половина над тротоара. Стълбите пред входа бяха относително стръмни и водеха към двойна врата. Виктор застана точно там, където очакваше Рап. Скри се в сянката встрани от площадката пред входа. Той напрегна зрението си, но без успех. Виктор беше облечен в черно и в момента представляваше сянка сред другите сенки.

Рап провери прозорците на апартамента. Лампите все още бяха изключени. Погледна часовника си. Люк се намираше в апартамента от близо две минути. Рап беше изчислил всичко. Ако Люк стореше точно това, което му беше наредил, трябваше да свърши и да излезе най-много до пет минути. Нещо обаче подсказваше на Рап, че наркодилърът се е задържал вътре, за да види какво още може да отмъкне със себе си.

— Кой е този човек? — попита го Грета.

— Този, за когото те предупредих… Виктор.

Постепенно картината се нарисува — микробуса, позицията на Виктор и прозорците на апартамента. Четири минути и двайсет и седем секунди нищо не се случи. После изведнъж външната врата се отвори и Люк излезе отвътре. Слезе по стъпалата и зави надясно, точно както го беше инструктирал Рап. Виктор безшумно излезе от сенките и тръгна след Люк, само на четири крачки зад него. Вдигна дясната си ръка и Рап веднага разпозна дългия черен пистолет със заглушител.