Винс Флинн - Списъкът на обречените

Полет беше възхитена от клубовете, в които той я заведе. Тя не предполагаше, че подобни места могат да съществуват извън Париж или Ню Йорк, а още по-малко в Москва. След като изпиха големи количества водка, двамата се озоваха в апартамента на Хърли. Никой от тях не беше стеснителен и затова само броени минути по-късно и двамата бяха голи. На следващата сутрин журналистическият хъс у Полет взе връх и тя го засипа с въпроси. Хърли нямаше съмнения, че апартаментът му се подслушва и дори го знаеше със сигурност. Тези, които бяха наредили да се подслушва, знаеха, че той знае. Така се играеше тази игра. С жестове той я накара да разбере, че не е безопасно да разговарят в апартамента, и затова отидоха да се разходят. Това беше началото на едно красиво приятелство, което за голяма изненада на Хърли прерасна в много повече от обикновен секс.

Тази жена беше интелектуално динамо с неутолима жажда за истината и остър ум, който бързо улавяше несъответствията в буквално всеки спор, движение или философия. Той си спомняше как по време на тази първа разходка му каза: „Щом комунизмът е толкова хубав, защо тогава хората трябва да се карат насила да участват в него? Ако е толкова блестящ, защо тогава те упражняват цензура и контролират пресата? Защо трябва да шпионират собствения си народ?“.

Хърли беше готов да поиска ръката й и да се ожени за нея още в този миг, но тя вече два пъти се беше развеждала и беше стигнала до извода, че бракът не е за нея. Неговият живот пък беше пълен с прекалено много лъжи, с късни телефонни повиквания и спешни командировки, в които дългите уикенди се превръщаха в месеци далеч от семейството. И най-лошото, животът му беше изпълнен с прекалено много смърт. В последвалия период тя по някакъв начин беше успяла да накара нещата да заработят в нейна полза. Беше омъжена от единайсет години и привидно беше щастлива, което понякога адски много дразнеше Хърли.

Той пъхна в устата нова цигара и я попита:

— Как е съпругът ти?

Без да го поглежда, тя го тупна по рамото.

— Последния път ми обеща да оставиш ревността си в леглото.

— Казах, че искам да те вкарам в леглото. Не съм споменавал нищо за ревността.

— Ти всеки път искаш да ме вкараш в леглото, което не е нищо ново за мен. Колкото до съпруга ми, той е добре.

— И тази вечер си е вкъщи…

Полет скръсти ръце и се облегна назад.

— Къде е тази вечер не е твоя работа. Вече ти казах, имаме свободна връзка. Той си има любовница и аз имам теб. Докато сме дискретни и докато единият не хване другия, всичко е наред.

Хърли се престори на засегнат от думите й и тя се засмя.

— Има ли други мъже в живота ти? — попита той.

— Вече съм им изгубила бройката. Толкова много бяха… но ти определено си в първата петорка.

Хърли усети как мобилният му телефон в джоба на сакото му извибрира. Извади го и погледна кой го търси. Излезе му неидентифициран номер. Много вероятно беше да е Стансфийлд. Той затвори телефона и го прибра в сакото. Не искаше точно сега да му съсипват хубавата вечер. Погледна пак към жената и я попита:

— Извинявай, за какво говорехме?

— Тъкмо щеше да ми разкажеш за жените, с които спиш в момента.

Хърли се изсмя.

— Освен теб няма други, скъпа.

— Не съм толкова наивна. Добре те познавам. Ти имаш доста силно либидо. Невъзможно е да се държиш като чак такъв светец между нашите срещи.

Той понечи да отговори, когато телефонът отново започна да вибрира. Провери екрана и отново номерът беше неизвестен. Той изръмжа недоволно и отново отклони обаждането. Тези нови телефони направо го побъркваха. Ненавиждаше, че шефовете му можеха да го контролират навсякъде и по всяко време. Беше свикнал да изпада в нелегалност за дълго и да докладва чак дни, седмици, че понякога и месеци по-късно. Тези телефони бяха като каишка на врата му и той си го знаеше още първия път, когато му дадоха апарата. Затвори телефона и го прибра в джоба, после престорено се усмихна.

— Извини ме, скъпа. Мразя ги тези неща.

— Около теб непрекъснато има някаква международна интрига — отвърна тя и хладно се усмихна. — Сигурно е важно обаждане.

— Не е по-важно от теб. — Хвана ръката й. — Каквото и да е, ще почака до утре.

Телефонът завибрира за трети път и усмивката му се стопи.

— Не искам да те виждам такъв — каза Полет. — По-добре се обади. Приключи с това. Ще отида до тоалетната и ще се върна след малко, когато се успокоиш.

Хърли кимна. Тя беше права. Този телефон така го изнервяше, че можеше да убие някого.