Винс Флинн - Списъкът на обречените

— Не вярвам. — Мич свали шапката си и му я подаде. — Ето, сложи си я. Ако някой те види, ще те помисли за мен.

Рап извади ключовете и лист хартия с инструкциите и кодовете за алармата и за сейфа. Преговори с Люк целия план и търпеливо отговори на всичките му въпроси.

По едно време Алфред отново се домъкна до масата и Рап отново леко откри якето, за да му покаже пистолета и да отбие вредните му намерения. Люк му каза, че ще го потърси след няколко часа, и го отпрати да си върви. Когато Рап свърши с инструктажа, той погледна часовника си и каза:

— Имаш един час. Гледай да си там навреме.

Люк кимна и Мич стана и си тръгна.

Имаше дни, в които работата му беше ужасно неприятна, но не и днес. Тази вечер Стан Хърли беше щастлив човек. Имаше в джоба си над десет бона и красива и стилна жена до себе си, с която имаше фантастични интимни спомени. Храната беше възхитителна, а за пиене сомелиерът им донесе две бутилки феноменално бордо. Тя се беше посъстарила, но той също. А и на нея й отиваше. Черната й коса сега беше по-къса, точно под ушите, а около очите и устата й се бяха появили бръчици, но това по някакъв странен начин я правеше още по-секси. Хърли се възбуждаше от факта, че една жена може да остарее толкова красиво. Не го интересуваше дали е благодарение на гените й, или на някаква диета. За него беше важен само крайният резултат, а крайният резултат беше тази ослепително красива четирийсет и четири годишна жена, която никога и в нищо не се беше опитвала да го ограничава. С нея нямаше никакви игри. Колкото и време да минеше от последната им среща, те винаги продължаваха от там, докъдето бяха стигнали предния път. Което в случая беше вечеря, много смях и страхотен секс.

Полет беше градска дама, която излъчваше увереност. Беше с близо десет години по-млада от суровия и грубоват Хърли, но беше невероятно мъдра, което той намираше необичайно за една журналистка. Още от момента, в който се запознаха, в Москва преди близо двайсет години, тя разпозна в Хърли шпионин. Полет Льофевр тогава беше репортерка, командирована в Москва, а Хърли изпълняваше най-различни гадни задачи за ЦРУ. Сега тя се беше издигнала до поста главен редактор на „Монд“, клонящия вляво френски вестник. Лесно беше да се определи политическата ориентация на вестника, но с Льофевр беше по-сложно. Тя беше твърде независима, за да марширува в редиците на която и да е политическа партия. Освен това по природа си беше бунтарка, което в зависимост от настроението й я правеше предсказуема или не. Беше отгледана като единствено дете от двама ревностни комунисти, които подробно я бяха посветили в утопичния съветски държавен строй. Бяха я отгледали в комуна на час път от Лион, където се научи да говори еднакво добре френски и руски. Родителите й я бяха водили на не една и две екскурзии отвъд Желязната завеса. Там тя с очите си виждаше как те се самозалъгват колко по-добър е животът под благородната кадифена ръкавица на Политбюро. Веднъж, когато беше на единайсет, те бяха излезли на пикник в парка „Горки“ в Москва заедно с още няколко семейства от комуната. Всички хвалеха предимствата на централизираната планова икономика и колективната саможертва и отговорност, когато майката на Полет каза, че отива до тоалетната. После помоли един от събеседниците си да й даде общото руло тоалетна хартия. Бъдещата топжурналистка погледна майка си и я попита: „Щом комунизмът е толкова велик, защо тогава трябва да си носим тоалетна хартия навсякъде, където ходим?“. Това беше една от любимите истории на Хърли. Той беше прекарал цели уикенди в пиене и спорене със закоравели комунисти, но в крайна сметка не постигаше категорична победа. А едно единайсетгодишно момиче беше успяло да сведе дебата до най-ниското и основно равнище на човешката природа. Как можеше една форма на държавно управление да е по-висша от друга, щом държавата не можеше да си позволи дори да зарежда постоянно обществените тоалетни с тоалетна хартия?

Хърли й се усмихна и се върна в спомените си към първата им среща. Беше на едно парти в Москва, организирано от френското посолство. Льофевр, с черната си лъскава коса, тогава стигаща до раменете й, беше облечена в черен панталон, бяла блуза и черни кожени ботуши до коленете. Според Хърли тя имаше едно от най-красивите дупета, които някога беше виждал. Тя представляваше удивително съчетание от семплост и красота едновременно. Той не можа да устои на чара й и започна да си проправя път в пълната с хора зала. В рамките на един час успя да я уговори да си тръгнат заедно от партито. За разлика от повечето чужденци Хърли знаеше местните места за забавления. Една от тайните на успеха му беше, че разбираше необходимостта от наличието на черен пазар и сива икономика, характерни за всички страни от Източния блок. Специалността му беше познанството му с всички онези, които участваха в този черен пазар. Беше го правил в Будапеща, Прага и сега в Москва. Това беше свят, в който цар беше американският долар, а печалбите от продажбите — огромни. Хърли помагаше на тези хора да организират нови канали за пласиране на стоките и особено на американските стоки, за които търсенето беше голямо, но бяха дефицитни и трудно можеха да се купят. Асортиментът беше разнообразен — от джинси, музика и лекарства до алкохол и коли. В началото ЦРУ се колебаеше, но когато Хърли им обясни, че по този начин ще имат печалба и ще им позволи да идентифицират корумпираните партийни кадри, господарите от Лангли отстъпиха и се съгласиха.