Винс Флинн - Списъкът на обречените

Алфред се изсмя гръмогласно, а дилърът отвърна:

— Няма нужда да се заплашваме.

— Едно… две…

Люк продължаваше да се усмихва.

— Вие американците сте такива артисти. Спри да броиш и ме изслушай.

— Три… четири.

Рап се взираше в Люк, но чуваше и смеха на здравеняка. Реши, че достатъчно е броил, и дясната му ръка се изстреля назад. Със свити пръсти, подобно на назъбен метален бокс, той се фокусира върху изпъкналата адамова ябълка на Алфред и нанесе удара си с изключителна прецизност. Щитовидният хрущял и ларинксът на жертвата изпукаха.

Алфред издиша тежко и тутакси пусна ръката му. Хвана се за гърлото с ококорени от шока очи. После стана и залитна напред, блъсна се и събори по пътя си една от масите на кафенето.

Мич Рап стисна зъби от болката в рамото и гневно погледна Люк.

— Свърши ли да си играеш с мен? Дойдох при теб със сериозно предложение, а ти, вместо да изпълняваш своята част от уговорката, реши да доведеш този примат и да ме изнудваш. — Замахна с юмрук, сякаш искаше да го удари.

Люк трепна, но се опита да прикрие притеснението и страха си. Та Рап с такава лекота беше надвил неговия човек. Алфред събори още една маса и стол и успя да излезе на тротоара и да се подпре на един стълб. През цялото време стискаше гърлото си и се опитваше да си поеме въздух.

— Ще се оправи — каза ядосано Рап. — Не го ударих силно.

Двамата още известно време гледаха как Алфред диша като удавник.

— Можеше да го убиеш.

— Да, но не го убих. Още ли искаш да си играеш с мен?

Другият поклати глава. Още гледаше слисано заради шокиращия обрат на събитията.

— Може би е за добро. — Мич отпи от виното си. — С мен е лесно да се работи, стига да не се опитваш да ме изработиш. — Подпря се с десния лакът на масата, погледна Люк и добави: — Тази работа е сериозна и е добре още сега да си изясним някои неща. Ти не се плашиш от насилие и аз не се плаша. — Разтвори леко якето си и отвътре се показа черната ръкохватка на пистолета. — С теб сключихме сделка и очаквам да си удържиш на обещанието. Ако възнамеряваш да ме мамиш или пък смяташ, че няма да можеш да изпълниш твоята част от уговорката, още сега ставай и си заминавай. Ако трябва, ще си намеря някой друг… Обаче предпочитам да стане тази вечер. Всичко е готово. Въпросът е кое от двете ще проявиш: алчност или мъдрост.

Люк сякаш не чу въпроса и вместо да отговори, се изправи, за да провери как е Алфред. Изглежда се поуспокои, като видя, че дишането на приятеля му се е нормализирало. По тротоара минаха мъж и жена и те първоначално поискаха да му помогнат, но щом се приближиха до него и го видяха отблизо, размислиха и побързаха да си тръгнат. Люк поклати глава и отново се обърна към Рап:

— Кой си ти?

Повечето хора биха отговорили лесно на този въпрос, но не и Рап. Понякога дори и самият той не беше сигурен кой е. Имаше пет различни самоличности, които редовно използваше, и още няколко за крайни случаи, документите на чиито имена бяха издадени, лежаха скрити в един трезор в Швейцария. Неговото съществувание се беше превърнало в лъжа в лъжата. Дори собственият му брат не знаеше с какво се занимава, нито някой от приятелите му. През последните няколко години се беше дистанцирал от всички тях. Което не беше нещо необичайно за човек, завършил колеж, но неговите причини бяха по-различни.

Нямаше го вече хлапето, израснало във Вирджиния и състезавало се в отбора по лакрос на Университета в Сиракюз. Мястото му беше заето от убиец. Нямаше меланхолични чувства или съжаление. Той сам беше избрал този път.

Рап смекчи погледа си и отвърна:

— Аз съм този, който ще те направи по-богат довечера. Искам само да ми кажеш дали си съгласен да участваш, или не. Ако си съгласен, ще играеш по моите правила. — Облегна се назад и запали нова цигара. След като издиша дима, попита: — Е, какво решаваш? — Люк не отговори веднага. Рап се досети какво си мисли той и добави: — Люк, ако бях полицай, защо щях да усложнявам толкова нещата, след като можех просто да те арестувам за продажба на наркотици? Искаш ли да спечелиш довечера куп пари за нищо работа, или не искаш? Трябва да ми кажеш още сега.

Люк го изгледа продължително и накрая кимна.

— Съгласен съм, но те предупреждавам, че имам приятели в полицията и много добър адвокат. Ако нещо се обърка, ти ще бъдеш обвинен, не аз.

— Нищо няма да се обърка, Люк. Повярвай ми.

— Доста често чувам тези думи.

— Ти си вторият, който ми го казва днес.

— Сигурно Бог ти изпраща послание.