Винс Флинн - Списъкът на обречените

Двамата тръгнаха обратно по пътеката на север. Пред тях между дърветата Талмидж виждаше как мъжът обръща лодката. На такова разстояние той се виждаше като малка точка в далечината. Талмидж знаеше, че той е неговият човек, защото беше проучил подробно едва ли не всеки един, който идваше на реката или минаваше по алеите. Също толкова сигурен беше и че той е единственият, който следи заместник-директора на ЦРУ. Първоначално Талмидж не прие работата с голям ентусиазъм. Ако го хванеха от Гестапото в Лангли или от ФБР, най-вероятно щеше да прекара няколко дълги месеца зад решетките без право на адвокат.

Колкото до това защо следеше Кук, Талмидж и сам не знаеше, но се доверяваше на преценката на този, който му беше възложил задачата. Той дължеше на Томас Стансфийлд живота си и още преди много време си беше казал, че сигурно никога няма да може да му се отблагодари. Но този скромен жест беше едно добро начало.

Париж, Франция

След като провери, че е изпълнил всичко по списък, Рап мина през квартала с вдигната яка на дънковото си яке и с наведена глава. Ранната вечер беше влажна и студена. Носеше на главата си само обикновена синя бейзболна шапка, както и очила без диоптър. Пъхнал ръце в джобовете, той внимателно оглеждаше улиците от двете им страни. Преди час беше провел бегло наблюдение и беше забелязал два микробуса на разстояние само на пресечка от конспиративната квартира. Почти сигурен беше в кой от микробусите седят и го дебнат Виктор и хората му. Единствената му сериозна тревога на този етап беше дали новият му приятел наркопласьор изобщо ще дойде на срещата. Ако ли не, щеше да се наложи Рап или да почука на вратата на микробуса, или да измисли нещо друго. Дотук не му идваше нищо наум, но имаше достатъчно време, за да го измисли.

Разговорът му с Кенеди също беше протекъл добре. Тя щеше да съобщи направо на Стансфийлд за притесненията му, а старият боец от Студената война никога не обръщаше гръб на нещо толкова сериозно. Ако екип „Орион“ беше компрометиран от предател, Стансфийлд щеше да бъде изправен пред трудна дилема и той щеше да действа светкавично и решително, за да разкрие „къртицата“.

Рап пристигна в кафенето и набързо огледа хората. Беше късна вечер и клиентите постепенно оредяваха. Температурата беше петнайсет градуса и хората, седнали на масите пред малкото зелено бистро, се брояха на пръсти. Той надникна вътре. Люк не се виждаше никъде. Той седна на маса отвън, с гръб към сградата и с лице към кръстовището. Погледна часовника си. Беше подранил с пет минути. Дали наркопласьорите идваха точно навреме? По-скоро не. Взе вестник и когато сервитьорката дойде, си поръча чаша червено вино. Рап сложи лявата си ръка в скута и я сви в юмрук. Веднага изпита притъпена болка — от пръстите, през ръката и чак до рамото и врата му. Част от обучението му включваше справянето с рисковете на професията и по-конкретно как да оцелее, ако бъде прострелян или ранен по друг начин. По електрическия шок, който разтърси ръката му, разбра, че има увредени нерви. Това увреждане щеше да се оправи, ако се пазеше и полагаше необходимите грижи. Болкоуспокояващите бяха нож с две остриета. Помагаха му да се съсредоточи върху главната задача, без болката да отнема от вниманието му, но също така му даваха измамно чувство за спокойствие и увереност, което можеше да доведе до по-голяма вреда. Прецени, че в момента можеше да разчита най-много на петдесет процента от капацитета на ръката. Можеше да смени пълнителя на пистолета, но ако трябваше да удари или да сграбчи някого, да упражни по-голяма физическа сила, раната щеше да се отвори и да започне отново да кърви.

Затова реши да зашие кобура от лявата страна на якето — за да може да извади оръжието с дясната ръка. Сега повече от всякога разбираше колко полезно е било, че са ги обучавали да стрелят с двете ръце. Той беше левичар с вроден усет за точност, но макар и трудно се научи да стреля добре и с дясната ръка. Можеше да вкара в десетката сто куршума от разстояние седем метра и половина, стреляйки с лявата ръка, но беше далеч по-неточен с дясната.

Разкопча едно от копчетата на дънковото яке, за да може лесно да бръкне за пистолета, в случай че новият му приятел наркодилър направеше нещо глупаво. Беше обучен да мисли в перспектива, винаги да предвижда десетки варианти. Отпи от чашата с вино и постави на масата кутия цигари „Голоаз“. Навикът беше вреден и Рап неохотно го придоби, но работата му изискваше дълго да седи и да наблюдава, докато се преструва, че го прави несъзнателно или че се занимава с нещо друго. Изискванията на професията го бяха превърнали привидно в безполезния безделник, който с часове висеше по кафенетата, пиеше и пушеше, умуваше над кръстословици или четеше книги, върху които с мъка успяваше да се съсредоточи. Ако човек искаше да се вписва в средата, без да изглежда като частен детектив, полицай или разузнавач, беше по-добре да се превъплъти в артиста бохем, който не обича работата.