Винс Флинн - Списъкът на обречените

Времето минаваше, а Люк закъсняваше. Рап нетърпеливо отпи и запали цигара. Реши, че ще изчака до и половина, след което ще се откаже от плана си, ще се срещне с Грета и ще се опита да измисли нещо друго. Пет минути по-късно Люк се появи с цигара в устата. Рап доволно отбеляза, че двамата са с еднакъв ръст и телосложение. Люк не се беше бръснал няколко дни и лицето му беше покрито с гъста черна брада. Походката им, разбира се, се различаваше, но това можеше и да е плюс. Виктор и групата му щяха да помислят, че Рап се преструва и затова се движи така. Само Рап, Ридли, Кенеди и Хърли имаха достъп до апартамента. Когато се появеше Люк, те щяха да реагират инстинктивно и в зависимост от реакцията им Рап щеше да си направи съответните изводи.

Люк се спря на най-близкото кръстовище. Но въпреки че светофарът светна зелено, той не тръгна да пресича. Рап се учуди на тази странност и тогава Люк се обърна и се поздрави с друг мъж. Онзи беше доста едър, почти метър и деветдесет и пет, с голяма плешива глава и дълги ръце. Рап се беше научил да забелязва тази черта докато още играеше лакрос. Самият той също имаше дълги ръце, но по-дълги от обикновеното само с няколко сантиметра. Достатъчно предимство в ръкопашния бой. Този човек скала обаче приличаше повече на горила, а заради прегърбените му рамене ръцете му изглеждаха дори още по-дълги.

Мич изрично беше казал на Люк да дойде сам и по усмивката на лицето на наркопласьора се виждаше, че той съзнателно е избрал да не го послуша.

С цигара в устата, Люк тежко се приближи до масата и седна вдясно от Рап. Биячът постоя прав, но накрая също взе стол, завъртя го на обратно, седна и подпря ръце на облегалката на стола. После се вторачи в Рап, сякаш размишляваше дали да не вечеря с него.

— Добър вечер — каза Люк. — Искам да ти представя моя приятел Алфред.

Здравенякът протегна лапата си, която беше цялата в белези. Рап неохотно отвърна със същото. Алфред стисна дланта му като в менгеме. След като приключиха с младежките заигравки, Рап се обърна към Люк:

— Казах ти да дойдеш сам.

Той сви рамене.

— Не обичам да пътувам нощно време сам. Париж е доста опасен град. — Усмихна се и добави: — Алфред има способността да възпира с вида си онези, които биха искали да ми причинят болка.

Рап изгледа по-внимателно Алфред. Носът му беше чупен поне на две места, под очите му имаше белези, както и над веждите и по брадичката му. Мич трябваше да вземе предвид раненото си рамо. Със сигурност щеше да се справи с него, но ако нещата загрубееха, в схватката раната щеше да се отвори и да започне отново да кърви. Ако се стигнеше дотам, трябваше да се постарае да му нанесе решителен удар още в самото начало. Реши да ускори събитията. Прибра цигарите си в джоба и каза:

— Жалко, че няма да можем да работим заедно.

— Защо?

— Вече ти обясних.

Люк се изсмя пренебрежително, сякаш не беше кой знае какво.

— Алфред е много точен и надежден. Не се притеснявай за него.

— Твоят Алфред ще се набива на очи… не ти ли хрумна да помислиш за това? Само дето не си е татуирал на челото, че е бияч и гангстер. Ако го видят в сградата, веднага ще се досетят, че не е от тази класа, и ще повикат полицията. Ти, от друга страна, приличаш повече на мен и никой няма да те заподозре.

Люк повика сервитьорката и в същото време отвърна:

— Това няма значение. Ще взема с мен Алфред за охрана. — После поръча на сервитьорката вино за него и бира за Алфред.

Когато сервитьорката се отдалечи, Рап каза:

— Така няма да стане. Ще трябва да си намеря някой друг. — После остави виното си и понечи да стане.

— Алфред — беше единствената реплика на Люк.

Рап почувства как здравенякът го сграбчи за ръката и го издърпа обратно на стола. Той прикри болката, която прониза рамото му, и хладнокръвно погледна Люк.

— Няма нужда да прибързваме — каза пласьорът. — Уговорката ни си остава. Исках само да ме придружи някой доверен човек, докато изпълнявам странната ти поръчка.

Рап погледна към ръката си, която Алфред продължаваше да стиска здраво. Вече беше преценил обстановката. С напълно сериозен тон предупреди:

— Люк, ти ме бъркаш с някого. С мен не бива да си играеш. Кажи на твоя човек да ме пусне веднага, защото иначе ще си има големи проблеми.

Люк се изхили, а горилоподобният бияч се наведе напред и каза:

— Ще те пусна когато реша.

Рап само кимна и отново се обърна към Люк:

— Ще броя до десет и твоят бияч или ще ми пусне ръката, или адски много ще го заболи.