Винс Флинн - Списъкът на обречените

— Благодаря ти.

Той извади телефона от джоба и в същото време тя се измъкна от сепарето. Хърли натисна бутона за приемане на обаждането и каза:

— По-добре наистина да е важно.

Гласът от другата страна на линията отвърна:

— Не се дръж като примадона. Не съм те изпратил там, за да не отговаряш на обажданията ми.

Беше Стансфийлд.

— А аз досега добре се оправях и без да ми дърпаш каишката всеки път, когато подухне по-силен вятър. — Хърли се вслуша в продължилата цели пет секунди тишина. Как само мразеше тези проклети телефони. Разговорът вероятно беше прекъснал. Тъкмо се накани да затвори, когато отново чу необичайно ядосания Стансфийлд:

— Нещата се промениха. На сутринта пристигам при теб. Искам веднага да изтеглиш Виктор и момчетата… прибери ги в хотела и им кажи, че съм заповядал да не мърдат от там до второ нареждане. Ясен ли съм?

— Какви ги говориш, по дяволите? Всичко е под мой контрол, не ми трябва помощта ти.

— А на мен не ми трябва твоето мнение. Има неща, които не знаеш. Ще ти обясня утре сутринта.

— Но…

— Никакво „но“. Приеми го за изрична заповед, която трябва да се изпълнява стриктно. Както трябваше да направиш в Бейрут преди много години. Ако до утре сутринта предприемеш нещо в разрез със заповедта ми, смятай се за изпята песен. Разбра ли ме?

Хърли огледа ресторанта, после закри с длан телефона и устата си и попита:

— Защо просто не ми кажеш какво, по дяволите, става?

— Не ставай глупав. Ще говорим насаме. А сега доведи до знанието на другите моята заповед и предай моите поздрави на Полет.

— Откъде…

Линията прекъсна и Хърли се вторачи в телефона. Как, по дяволите, Стансфийлд беше разбрал, че е с Полет? Още дълго гледа телефона, колебаейки се дали да позвъни, или не. Интуицията му казваше да не го прави. Рап не беше светец. Беше нарушил всички правила и ако не дойдеше сам да се разкае, тогава щяха да го довлекат сами. Но той рядко беше чувал Стансфийлд да е толкова непреклонен. Индивидуалистът в него искаше да пренебрегне заповедта на шефа и да задържи хората по местата им за още дванайсет часа, но Стансфийлд много ясно му даде нареждането си. След още секунда на нерешителност Хърли си каза „майната му“ и набра един от запаметените в телефона номера.

— Ало.

— Отбой. Върнете се в хотела и стойте там, докато не ви дам друга заповед.

— За какво говориш, по дяволите?

— Чуй ме, дръвнико. Това тук да не ти е телевизионен дебат? Събирай си багажа и се връщай в хотела веднага. Поспи малко и утре сутринта ще ти се обадя.

— Но…

— Няма „но“. Прави каквото ти казвам и точка. — Той натисна бутона за край на разговора, затвори малкия черен телефон и го остави на масата.

След две големи глътки от бирата повика сервитьора и му поръча бърбън с лед. Защо, за бога, Стансфийлд щеше да идва тук? Доста горещо щеше да стане с неговото присъствие. Та той беше заместник-директор, мамка му! В това нямаше никаква логика. Бърбънът пристигна преди Полет и Хърли отпи голяма глътка. Тъкмо се мъчеше да предвиди различните варианти и причини за последните събития, когато до масата му се приближи непознат мъж. Той вдигна глава и предположи, че е някакъв служител на ресторанта. Имаше поддържани мустаци и носеше скъп костюм. По навик Хърли огледа костюма да не би да има издайнически издутини, тоест скрито оръжие.

— Доста време мина, Стан — заговори го мъжът на английски с френски акцент.

Хърли огледа лицето на непознатия. Беше му смътно познат отнякъде. Сигурно заради мустаците не можа да се сети откъде.

— Знам — продължи мъжът и се усмихна. — Отдавна не сме се виждали, а и още тогава твоята репутация беше доста по-голяма от моята.

— Пътувал съм на много места. Припомни ми откъде се познаваме.

В този момент от тоалетната се върна Льофевр.

— Вие двамата познавате ли се? Трябваше да се досетя. — Тя влезе в полукръглото сепаре и седна до Хърли. — Е, присъединявай се към нас тогава. Сигурна съм, че имате доста да си кажете.

— Нямам ни най-малка представа кой е този човек — каза Хърли.

— Ами — изненада се Полет. — Това е Пол Фурние, шефът на Отдела за специални действия към ДЖСЕ. Занимава се с тъмни шпионски дела като теб. Мислех, че се познавате.

Хърли веднага си припомни името и нещата си дойдоха на мястото.

— Мамка му! Наистина мина доста време. Виетнам, преди повече от двайсет години. Ти беше девствен тогава.

Французинът се усмихна.

— Всички започваме отнякъде.

Хърли си припомни в детайли как беше провел жестокия разпит.