Винс Флинн - Списъкът на обречените

Фурние не повярва на очите си.

— Боже мой!

— Какво?

— Не какво, а кой. — Той поклати глава. — Отдавна не бях го виждал. — Погледна през прозореца и си спомни за една от най-първите си задачи в Югоизточни Азия. — Той е много опасен.

— Кой е той.

— Стан Хърли. От ЦРУ. Или по-точно, беше от ЦРУ. Чух, че се е пенсионирал преди няколко години.

— Млад ми се вижда за пенсионер.

Фурние кимна.

— Хърли е като акула. Такива като него цял живот са правили само едно. Те не се пенсионират… просто умират някой ден. Трябваше да се досетя по-рано.

— Предполагам, че се е занимавал с мръсни операции.

— Да. — Фурние поклати глава, когато си спомни как веднъж пред очите му Хърли беше отрязал ушите на един във Виетнам. А беше чувал през годините не една и две истории за подвизите му в Съветския съюз. — Той беше много добър в занаята. Говореше се, че направо изкарвал от кожата им руснаците.

— И какво прави в нашия хубав град?

— Много добър въпрос. Твоите хора проследиха ли го?

— Не… не знаехме кой е и решихме да насочим наблюдението върху микробуса.

Давайки си сметка колко са ограничени ресурсите им, Фурние не можеше да се сърди или да се скара на подчинения си.

— Кажи на нашите да проверят базата данни от митническия контрол. Да търсят името Стан Хърли и другите му псевдоними, които са изброени в неговото досие. Когато пак попадне в полезрението ни, искам да го проследите. Трябва да знам всеки негов ход.

— Сигурно се налага да са доста предпазливи с него.

— Много уместно казано, Пиер. Този човек е много агресивен и не се колебае да използва сила.

— Обаче е наш съюзник, нали?

При тази мисъл Фурние се усмихна. Взаимоотношенията на Франция със Съединените щати бяха сложни.

— По принцип, да, но ние няма как да знаем за кого работи в момента. — Истината беше, че той не вярваше на никого, но ако беше изразил мнението си, то щеше да се стори твърде параноично на Мерме. — Не можем да се уповаваме само на предположението си, че още работи за ЦРУ. Уведоми ме, щом го откриете. — Посегна към дръжката на вратата, останал с впечатлението, че срещата им е приключила.

— Има още две неща. Твоят приятел, Испанеца.

Фурние се спря. Беше паркирал пред хотел „Балзак“, защото имаше среща с Макс Вега.

— Да?

— Ами… неговият приятел не е напуснал страната.

Този Самир, какъв идиот! Фурние толкова го ненавиждаше, че не си направи труда да скрие раздразнението си:

— Сигурен ли си?

Колегата му кимна.

— В момента е в хотелската стая на Вега.

Фурние изруга. Тези тъпи фундаменталисти щяха да бъдат повече проблем, отколкото полза.

Мерме забеляза реакцията на шефа си и предложи:

— Мога да наредя да го депортират насила, ако искаш.

Фурние рязко поклати глава.

— По-добре да не привличаме повече внимание към тези глупаци. — Можеше обаче да заповяда да го убият, ако този арабин продължаваше да му лази по нервите. — Какво е второто нещо?

— Твоята стара приятелка, старши инспектор Невил.

Фурние отново се усмихна при спомена за бурния секс, който бяха правили двамата с нея.

— Да?

— По нейно нареждане екип от криминалисти работи цяла сутрин на покрива на хотела.

— Няма какво да открие там. Ти нали се погрижи за проблема?

— Прибрах въжето, но несъмнено там са останали други улики.

Шефът сви рамене. Проблемът така или иначе не можеше да се избегне. Рано или късно Невил щеше да сравни балистичните експертизи и да види, че нещо не съвпада. Либийците засега спазваха обещанието си, но това положение нямаше да продължи вечно. Невил щеше да се досети, че „бодигардовете“ изобщо не са били бодигардове. Оставаше само въпросът какви доказателства щеше да събере тя в подкрепа на подозренията си. Мястото на престъплението беше пълна бъркотия, а и двамата с Мерме бяха направили достатъчно, за да объркат и усложнят още повече разплитането на случая. Фурние се обърна към най-доверения си помощник и отговори:

— На твое място не бих се притеснявал за нея. Тя няма да стигне далеч в разгадаването на случая.

— Е, тя те потърси. Освен това ми докладваха, че изведнъж се е заела да съставя списък на всеки, който е присъствал на местопрестъплението сутринта след престрелката. Особено е проявила интерес към мъж с пясъчноруса коса, който е бил заедно с теб. — Мерме имаше предвид себе си. — Как да действам?

— Покрий се и не вдигай много шум. Аз сам ще се оправя с нея.

— Добре.

Фурние отново посегна към вратата, когато Мерме го попита: