Винс Флинн - Списъкът на обречените

Рап търсеше точно такава отчаяна душа и когато излезе от станцията на метрото „Сен Мишел“ с черни слънчеви очила, облечен с шлифер до под колената, с вдигната яка и наведена глава.

— Защо не искаш да ми кажеш какво си намислил? — попита го Грета.

Беше ярък слънчев ден и по тротоара се движеха много местни граждани и туристи. Американците и канадците лесно се различаваха по техните дебели якета, раници, големи дупета и камери в ръцете им. Азиатците се движеха в групи, бяха по-дребни и имаха по-скъпи камери, които висяха на вратовете им. Руснаците и източноевропейците добавяха допълнителен колорит към пъстрата смесица. Жените обикновено бяха с премного грим по лицата, с изрусени коси, но с тъмни корени. Мъжете им носеха по себе си твърде много бижута, бяха с анцузи или най-малкото спортни якета и преголеми слънчеви очила, сякаш бяха имитатори на Елвис. Британците, германците и другите европейци бяха по-трудни за различаване, но не и за Рап.

Той прегърна Грета през талията. С нейната красота и руса коса тя силно се открояваше в тълпата.

— Нали ти казах, че брюнетките ме възбуждат.

— Като сексфетиш.

— Нещо такова.

Грета му се изплези и се нацупи.

— Ако продължаваш да ми правиш физиономии, можем да се откажем от перуката и да ти вържем косата на плитки.

Тя го удари леко по гърдите и се опита да се изскубне, но Рап я държеше здраво.

— Вече ти обясних, ако искаш довечера да дойдеш с мен, ще трябва да си сложиш перука.

— Никой не ме познава.

Вече го бяха обсъдили в хотела.

— Сигурно, но Стан те познава и ще е нащрек, когато пристигнат.

— Не разбирам защо просто не отидеш при него. Той е добър човек, ще те изслуша.

— И после ще ме затвори, и ще ме държи в преса цял месец.

— В преса? — попита озадачено Грета.

— Ще ми вземе часовника и всичките ми дрехи и ще ме натика в много тъмна стая. Там ще си играе с мозъка ми колкото си поиска, докато не му кажа истината.

— Не ти вярвам. Познавам го от малка.

— Стан има и друга страна. Много тъмна страна. — Тя изглежда не искаше да повярва на думите му. — Грета, знаеш каква ни е работата.

— Да, знам — шпиони сте.

„Вярно е, повече или по-малко“ — каза си Рап.

— А шпионите убиват хора. Ние лъжем и мамим, заговорничим, за да получим необходимото. Слагаме си всякакви маски и играем всякакви роли, за да не може добри хора като теб да видят жестокия и грозен човек зад маската.

— Искаш да кажеш, че и ние с теб сме такива ли?

— Не. — Той изпъшка. — Искам да ти кажа какъв е Стан… и може би и аз ще стана като него някой ден, но определено не го искам.

— Но ти добър лъжец ли си?

— Не и като Стан Хърли, но когато съм на акция, правя всичко възможно, за да изпълня задачата си.

— А когато се отнася за мен?

Рап постави ръце на раменете й.

— Ако не те обичах, нямаше да ти се обадя. Щях да те оставя да отидеш в Брюксел, аз нямаше да дойда на срещата и ти щеше да се побъркаш от притеснение. Но аз ти се обадих. Ти пристигна в Париж и сутринта ти разказах неща, заради които могат да ме убият. Но въпреки това ти още се съмняваш в мен. Грета, моля те да не споделяш тази информация с дядо си или с когото и да е друг. Харесвам дядо ти. Знам какво е правил през Втората световна война и после, когато руснаците започнаха да показват имперските си амбиции. Ако той разбере, че съм те забъркал в това, не се и съмнявам, че ще вдигне телефона, ще се обади на когото трябва и ще го помоли да му направи услуга. После ще трябва да се озъртам до края на живота си. Рано или късно някой ще ме свари, докато спя, и ще ми пръсне главата с куршум.

— Дядо ми никога не би постъпил така.

— Дядо ти е много сериозен човек и ще възприеме като предателство факта, че внучката му се е влюбила в човек като мен. Той ще иска да те защити и най-добрият начин да го направи ще е да нареди да ме ликвидират.

— Не го вярвам.

— Не знам какво друго да ти кажа. Можеш да си тръгнеш, ако поискаш, Грета. Няма да споря с теб за всяко нещо.

— Не ме ли искаш при теб?

— Не съм казал това. Не изопачавай думите ми. Исках да те видя и да те помоля за помощта ти, но не можем вечно да спорим. Аз съм добър в моята професия, въпреки случилото се онази вечер. — Беше й разказал всичко — за мнимите бодигардове, за заниманията на Тарек, преди да стане министър, и за мнението му, че това е бил добре замислен капан.

— Фактът, че още си жив, е доказателство, че си добър в професията си.

— Благодаря ти. А сега ще престанеш ли с въпросите и ще отидеш ли да си купиш перука?