Винс Флинн - Списъкът на обречените

Тя кимна, хвана го през кръста и зарови лице в гърдите му. Прегърна го силно, без да каже нищо. Рап я целуна по главата и добави:

— След няколко часа ще те чакам в хотела.

Грета кимна.

— Не може ли да се срещнем направо тук, а не в хотела?

— Ето пак оспорваш действията ми. Казах ти, че не знам колко време ще се забавя. Затова е по-добре да се срещнем в хотела. — По физиономията й разбра, че е притеснена. — Не се безпокой, скъпа, нищо няма да ми се случи.

Тя се надигна на пръсти и го целуна по устните.

— Обичам те.

Рап въздъхна дълбоко.

— И аз те обичам. Сега иди за перуката. — Той я завъртя, потупа я закачливо по гърба и я изпрати. На всеки няколко метра тя се обръщаше да види дали той още е там. Рап не мърдаше от мястото си и чакаше, иначе беше много вероятно тя да тръгне след него. Когато Грета вече беше на разстояние две пресечки от него, той пое по пътя си. Тръгна към реката, после зави обратно. Ке дьо Монтебело беше препълнен с туристи и парижани. Виждаше се катедралата „Нотр Дам дьо Пари“, разположена на остров в средата на Сена.

Туристите на този бряг на реката спираха уличното движение, като фотографираха знаменитата катедрала. Рап продължи напред с наведена глава, и като другите парижани на тротоара заобиколи туристите, без да забавя ход. Крайната му цел беше едно място, покрай което беше минавал десетки пъти. Място, където се събираха видимо изнервени и отчаяни хора, дошли да търсят наркотик и отново да се озоват в тяхната нирвана. Рап зави вдясно, по Рю Дю Пти Пон. Две пресечки по-нататък той стоеше пред католическата църква „Сен Севрин“. Това беше другата характерна черта на Париж. За разлика от Берлин или Лондон тук деветдесет на сто от църквите бяха католически, по което французите приличаха на италианците и испанците. Протестантската Реформация така и не беше успяла да пусне корени в тази част на Европа.

Малцина бяха туристите, които фотографираха църквата. Тя имаше богата история и беше идеален пример за готическа архитектура, но не можеше да се състезава с „Нотр Дам“, която беше само на един хвърлей място на север оттук. Рап забеляза трима просяци. Бяха застанали на идеалните места — единият точно пред църквата, и по още един на всеки от ъглите. Възможно беше да работят заедно, но по-скоро беше обратното. По-важното беше, че и по тримата имаше признаци, че употребяват наркотици. Очите им бяха хлътнали, с тъмни кръгове под тях. И тримата леко трепереха. Рап си избра едно от кафенетата от другата страна на улицата и седна на масичка на тротоара с добър изглед към църквата. Поръча си на перфектен френски кафе и сандвич. Когато сервитьорката се върна с поръчката, той я помоли да му донесе пресата и секунди по-късно тя се върна с три вестника.

Рап се престори, че чете вестниците, докато изучаваше лицата на клиентите от съседните кафенета и се мъчеше да не обръща внимание на болката в рамото. Когато донесоха сандвича му, той вече беше подбрал двама кандидати. Единият от просяците пред църквата беше събрал достатъчно пари от просия, за да си купи дозата. Той се насочи право към кафенето, в което беше седнал Рап, към един млад мъж през четири маси от него. Разкри и втори пласьор от другата страна на улицата, седнал в друго кафене. Вторият просяк отиде при него. В продължение на час Рап наблюдава и изучава мъжете и жените, които се отбиваха при пласьорите. Отработените движения на дланта, с която си разменяха разни неща под масата, докато с другата ръка жестикулираха, за да отвлекат вниманието — всичко това беше част от наркокултурата. Наркодилърът от другата страна на улицата беше твърде нисък и дебел за целите на Рап, но този през няколко маси от неговата беше по-подходящ. Рап проследи с поглед няколко размени на пари и дрога, плати сметката си и си взе кафето. Доближи се до мъжа с усмивка на лице и му посочи свободния стол до него.

Мъжът беше висок около метър и осемдесет, с черна коса и двудневна набола черна брада. Носеше слънчеви очила, тъмнозелено брезентово яке, джинси и кафяви ботуши. Той с жест покани Рап да седне.

Рап седна и постави кафето си на масата.

— Говорите ли английски? — спокойно попита той.

— Да — отвърна мъжът, без да подозира нищо.

— Добре. — Рап въздъхна притеснено и се огледа наоколо.

Мъжът се усмихна. Той винаги продаваше на чужденците с надценка.

— Мога ли да ви помогна с нещо?

— Надявам се. — Рап потри длани в джинсите си и продължи с преструвките.

Мъжът започна много тихо да изброява с какви наркотици разполага, както и цените, на които се продаваха.