Винс Флинн - Списъкът на обречените

Рап поклати глава.

— Не съм наркоман — отвърна и само предизвика нова усмивка у пласьора. Отрицанието беше неотменна част от този бизнес.

— Разбира се. Тогава какво мога да направя за вас?

— Имам предложение как да спечелите малко пари.

— И в какво се състои това предложение?

— Състои се в това да дам ключа от един апартамент и цифровата комбинация за сейфа.

Мъжът дръпна от цигарата си и отново се усмихна.

— Какво има в сейфа?

— Пари.

— Колко?

— Много.

Французинът наклони глава на едната страна, после на другата, сякаш пресмяташе наум.

— „Много“ е относително понятие. Това, което е много за теб, може да не е за мен.

— Поне двайсет хиляди… и скъпоценности, които струват повече от тази сума.

Пласьорът изгаси цигарата си в пепелника.

— Защо точно аз?

Рап притеснено примигна с очи и отвърна:

— Защото съм американец и не познавам никого в Париж, който би се съгласил да отиде в апартамента на тази кучка и да ми върне това, което си е мое.

— Парите твои ли са? — попита французинът скептично.

— Да… спечелих ги. Имахме уговорка. Тя трябваше да ми плати, но сега иска да ме изиграе.

— Каква беше уговорката ви?

— Това не е толкова важно. — Рап се озърна, сякаш тя всеки момент щеше да се появи отнякъде. — Кучката се отнасяше с мен като с роб. Прибра паспорта и парите ми в сейфа и сега не иска да ми ги връща.

— Защо не отидеш сам и не си вземеш твоето от сейфа?

— Тя не подозира, че знам комбинацията, а и… — Рап нарочно не довърши изречението, преструвайки се, че е прекалено смутен и объркан, за да продължи.

— И какво?

— Тя е приятелка с родителите ми. Добри приятели са. Ако те разберат, че съм спал с нея, ще побеснеят.

Французинът си запали нова цигара и издиша облак дим.

— Чакай малко да се разберем. Защо точно аз? Как ме намери?

— Аз не съм наркоман — отвърна с отбранителен тон. — Тоест… не съм пристрастен. От време на време употребявам, но не съм пристрастен. Приятели от университета ми казаха. Всеки знае, че тук можеш да си купиш дрога. Ти и дебелият от другата страна на улицата. — Той кимна с глава към другия пласьор.

Французинът се ухили и разкри острите си кучешки зъби.

— И защо си мислиш, че ще се съглася да ти помогна и да крада от тази жена?

— Защото продаваш наркотици. Вече си нарушил закона, и то за много по-големи и рисковани престъпления. Ето какво ти предлагам. Тази кучка е богата. Няма да я заболи много. Довечера ще отидем на изложба в една художествена галерия. Ще останем там най-малко два часа. Ще ти дам ключа, кода за алармата и кода за сейфа. Не ми пука какво ще вземеш. Искам си само парите и паспорта.

— Каза, че има много бижута.

— Да.

— Бижутата няма да е лесно да се пласират.

— Като казвам бижута, имам предвид диаманти… прибрани в малки торбички. Не знам колко струват, но със сигурност не е малко.

Мъжът кимна и се замисли върху предложението.

— Ако се съглася, ще взема половината пари и всичките скъпоценности.

— Мамка му! — Рап едва не скочи от стола. — Защо всички искате да ме минете?

— Не желая да те минавам, само искам да си струва усилията ми.

Мич си пое въздух и привидно се успокои.

— Петдесет на петдесет. Щом ти искаш половината пари, аз ще взема половината от диамантите.

— Не става. Аз поемам целия риск.

— Ако аз не ти дам информация и ключа, няма да получиш нищо. Освен това получаваш половината от доста голяма сума, а трябва само да влезеш, да вземеш нещата и да си излезеш.

— Откъде да знам, че няма да ме натопиш?

Рап поклати глава, сякаш мисълта беше напълно абсурдна.

— Какво… мислиш, че работя с полицията ли? Че те вече са започнали да използват американци? Ако искаха да те спипат, те щяха да те приберат направо тук, на улицата. Аз само си искам парите и паспорта… и част от диамантите.

Мъжът се умълча и се загледа замислено в далечината. След дълга пауза попита:

— А ти как ще си сигурен, че няма да те изиграя?

— Много лесно. Всички наоколо те познават. Ако утре не дойдеш на срещата с нещата, ще те издам на ченгетата. Те знаят как и къде да те намерят.

— Но ти ще си съучастник.

— Ще се престоря на тъп американец и ще им кажа, че си ме надрусал и че съм изгубил съзнание. Събудил съм се и съм видял, че портфейлът ми го няма. Имал съм в себе си ключ и кодовете, написани на лист хартия в портфейла ми. — Рап махна с ръка. — Но виж, няма да задълбаваме чак толкова. Там има достатъчно, за да стигне и за двама ни. Няма да ставаме алчни. Довечера ти направи каквото трябва и след два дни ще се срещнем пак тук, и двамата ще сме много доволни от живота.