Винс Флинн - Списъкът на обречените

— Ситуацията е по-сложна, отколкото си мислиш — каза Кук, покашля се и добави: — Той смята, че си виновен за онази вечер.

— Онази вечер, тоест…

— В Париж.

Стансфийлд го погледна спокойно, без да промълви дума.

— Няма ли да кажеш нещо в своя защита?

— Предпочитам да не отговарям на абсурдни обвинения.

— Е, аз само те предупреждавам. Президентът се вслушва в неговото мнение и на всичкото отгоре той смята, че стоиш зад убийството на либийския петролен министър.

— И как е стигнал до това заключение?

— Не ми каза.

— Интересно.

— Само това ли ще отговориш? — Кук не прикри разочарованието си. — Обвинението е много сериозно. Няма ли да отречеш?

Стансфийлд го изгледа продължително. Усети нещо, което не му хареса. Кук го изпробваше и той имаше неприятното усещане, че действа по поръчение на Уилсън. Предвид овакантения кабинет на директора кой знае какви налудничави кариеристки мисли минаваха през главите на хората. Кук нямаше необходимите аналитични способности, за да оглави Лангли, но със сигурност би могъл да се съюзи с Уилсън, за да се изкачи на поста.

— Пол, трябва да напомниш на държавния секретар, че всички играем за един отбор и че трябва хубаво да помисли, преди да отправя абсурдни обвинения, които могат да застрашат националната сигурност и външната политика на тази страна.

— Значи нямаш нищо общо с инцидента във Франция?

Кук още не го знаеше, но Стансфийлд си направи изводите. Фронтовата линия беше прекарана. Всеки служител, който беше достатъчно глупав, за да бъде куриер на Държавния департамент, представляваше опасност. Погледна Кук в очите и отвърна:

— Нямам нищо общо с това. Сега доволен ли си?

Той прие отговора, макар и да беше лъжа.

— Е, добре. — Удари се по коленете и стана. — Утре сутринта заминавам за Париж. Ще се опитам да изгладя нещата.

— Какво точно ще изглаждаш?

— Извинявай, неправилно се изразих. Искам да уверя съюзниците ни, че нямаме нищо общо със случилото се. — Отиде до вратата и се спря. — Ако искаш да дойдеш с мен, заповядай.

Стансфийлд кимна.

— Ще си помисля. Ще трябва да довърша някои задачи, но пътуването може би ще си струва усилията. Отдавна не съм бил на гости на приятелите ни от ДЖСЕ.

— Добре тогава. — Кук излезе от кабинета и затвори вратата след себе си. На лицето му изгря доволна усмивка.

Стансфийлд седя неподвижно около минута, премисляйки различните варианти. Откъдето и да го погледнеше, положението никак не му харесваше. Силата на стария рицар на плаща и кинжала беше в умението му да анализира фактите и личностната мотивация и да прогнозира какви цели преследва даденият човек. Кук определено беше намислил нещо. Стансфийлд си каза, че може и да го е подценил. Намръщи се и реши, че ще трябва да се действа бързо. Изброи наум списъка с най-доверените си разузнавачи, на които можеше да се опре. Те нямаха лични досиета, защото всички бяха излезли в пенсия, но все още бяха извънредно полезни. Той се спря на един от тях и се запита дали първо не трябва да го обсъди с Марвин Ленд. Стансфийлд и Ленд изпитваха дълбок професионален респект един към друг, тъй като рамо до рамо се бяха сражавали на невидимия фронт още срещу Съветския съюз. Дали Кук вече не се беше опитал да манипулира Ленд? Това би било доста интересен, но глупав ход.

Париж, Франция

Беше неделя следобед и ресторантът на хотел „Балзак“ беше пълен. В заведението винаги имаше много клиенти, тъй като се намираше на удобно място и беше идеално за срещи на туристи, дипломати и представители на висшата класа. В Париж имаше само няколко хотела, предназначени за свръхбогатите, и този беше един от тях. Управителят на ресторанта беше платен сътрудник на Фурние, както и няколко от по-старшите сервитьори. При особени случаи Фурние прибягваше до хитрината да преоблече няколко от своите подчинени в униформите на сервитьорите, за да могат да подслушват по време на вечеря определени високопоставени обекти. Не и днес обаче. Шефът на Службата за действия на ДЖСЕ беше наредил на хората си да проверят за подслушвателни устройства ъгловата маса и периметъра около нея. Един от хората му стоеше на метър и половина от тях и ги скриваше с тялото си от останалата част от ресторанта. Той беше обучен да открива микрофони с насочено действие и на всяка половин минута леко се преместваше в полукръг, за да блокира вероятните подслушвачи.

Фурние имаше солиден бюджет за служебни разходи точно поради тази причина. От него се искаше да поддържа контакти с необходимите хора и с много редки изключения тези хора имаха доста скъпи вкусове. Швейцария беше известна с банковите си услуги, а Париж беше градът, в който бизнесмени от цял свят сключваха крупни сделки. Той нямаше проблем да се срещне с Макс Вега на публично място. Всъщност дори беше добре да легитимира деловите им взаимоотношения. Промишленият шпионаж беше приоритет в работата на Фурние и още по-добре, ако успееше да се сдобие с информация за чуждестранни компании, които правеха бизнес с Франция или които бяха конкуренти на френски компании.