Винс Флинн - Списъкът на обречените

Вега беше в борда на директорите на един от най-големите испански телекомуникационни гиганти. Смятаха го за изгряващата звезда на преживяващия бум пазар на мобилните телефони. Вега имаше малко противоречива съдба. Майка му беше испанка, а баща му — заможен саудитски шейх. Майка му не беше приела добре факта, че бащата си беше взел втора съпруга. Остана с него още около година и когато шейхът се ожени за съпруга номер три, седемнайсетгодишна йеменка, испанската гордост и достойнство взеха връх. Испанката напусна саудитеца заедно със сина си и се върна да живее в Мадрид. После законно промени името на малкия Омар на Макс Вега, като го кръсти на баща си, който още от самото начало се беше противил на брака й със саудитеца. Две години по-късно, на десет години, Макс беше изпратен в частно училище пансион в Швейцария и на осемнайсет постъпи да следва в Лондон Скул ъф Икъномикс. Когато завърши, набързо смени четири инвестиционни и консултантски фирми, като в същото време се представи отлично и натрупа солиден капитал.

Фурние не следеше внимателно какво говори Вега по мобилния си телефон. От ДЖСЕ се бяха опитали да установят на колко възлиза състоянието на трийсет и осем годишния бизнесмен, но се оказа трудно. Собственото му богатство като нищо стигаше до двайсет милиона, но най-добрият финансов анализатор на Фурние смяташе, че Вега получава средства и от баща си, който беше известен с радикалните си ислямистки възгледи. Двайсет милиона беше добра сума за повечето хора, но Вега водеше разточителен живот. Официално той беше талантлив икономист с добро състояние, но в действителност баща му беше платил, за да го изберат в съвета на директорите на „Телефоника“. Фурние се досещаше какво е накарало Вега да поднови взаимоотношенията си със саудитския си баща. Но го глождеше и любопитството. Сигурен беше, че психолозите от ДЖСЕ, единият от които беше ревностен привърженик на теорията на Карл Юнг, а другият — на Зигмунд Фройд, с часове биха му разяснявали, че причината за постъпката на Вега се корени в колективното подсъзнание или в неговото незадоволено его и неоформено самосъзнание, самоидентификация, както и с някаква фиксидея, залегнала в подсъзнанието му още от дете. Фурние се отегчаваше от подобни теории. Него не го интересуваше толкова защо хората стават такива, колкото просто кои са тези хора. Той не се занимаваше с промяната на личности, а с извличане на ценна информация от тези хора и със склоняването им да работят за благото на Републиката.

Ако питаха Фурние, всички радикални ислямисти бяха душевно нестабилни. Но това, което още се мъчеше да разбере, беше на какъв етап Вега е тръгнал по пътя на религията и какви цели преследва. Привидно изглеждаше като класическия елегантен европейски бизнесмен, но разузнавачът се боеше, че под костюма за пет хиляди долара, ушит на Севил Роу, се криеше фундаменталист, който можеше да му създаде доста големи проблеми. Фурние не обичаше да бъде в неведение и да не разполага с достатъчно информация за някого или за нещо. Обикновено той беше този, който мамеше и лъжеше, пренареждаше по свое усмотрение колодата с карти и правеше сценария така, че резултатът винаги да е в негова полза. Не можеше да се отърси от неприятното чувство, че Вега го манипулира. Сделката, която сключи с него, щеше да му излезе през носа, ако не вземеше нещата под контрол, и то час по-скоро.

Такива мисли занимаваха Фурние, докато отпиваше от втората си чаша шираз и погледна Вега в черните му очи. Лесно беше да предпочетеш Вега, когато го сравниш с двамата дебили Рафик и Самир. Фурние още беше ядосан, че Самир се беше издънил толкова лошо. Беше дал на глупаците всичко, което му бяха поискали, а и Тарек — този алчен идиот — беше идеалната примамка. От гледна точка на ДЖСЕ щеше да убие два заека с един изстрел. Щеше да се отърве от Тарек и в същото време радикалите щяха да му обещаят, че техните атентатори камикадзета няма да безпокоят Франция. Шефовете му щяха да го разберат и да го похвалят за проявената инициатива. Колкото до парите, той вече беше прехвърлил сумата от една швейцарска банка в друга. Нямаше да могат да проследят движението на финансите. А и за разлика от останалите разузнавателни служби в ДЖСЕ не бяха много придирчиви към пенсионните сметки на служителите си. Щом интересите на Републиката бяха запазени, значи и вълкът беше сит, и агнето цяло.

Що се отнасяше до тайнствения убиец, Фурние още нямаше категорично мнение. Беше чел списъка с ликвидираните от него лица и за никого от тях той и колегите му по борбата с тероризма не биха пролели сълзи. Но макар и да не изпитваше любов към ислямистите, той беше длъжен да опази Франция от възмездието на фундаменталистите. Това означаваше да защити Франция както отвън, така и отвътре. Ако Вега и хората му желаеха смъртта на този убиец, това не засягаше Франция. Но за беда убиецът не беше мъртъв. Всичко завърши с грандиозен провал. Фурние беше използвал връзките и източниците си на информация, за да разбере, че либийският петролен министър е в списъка за ликвидация. После им помогна да устроят засадата. Първоначално, когато разбра, че убиецът е очистил не само Тарек, но и четирима от хората на Самир, Фурние изпадна в паника. Уплаши се, че ликвидаторът е дяволски добър. Но с времето се оказа, че причината за провала е съвсем друга. Самир беше идиот, а значи и ликвидаторът не беше чак толкова добър.