Винс Флинн - Списъкът на обречените

— В дните преди престрелката ли?

— Да.

— И това не се връзва.

— Не, не се връзва. Ти каза, че според Мич е било капан?

— Да.

Стансфийлд стана и отиде до бюрото си. Погледна през прозореца към красивата природа на Вирджиния. Започна да свързва наум точките и след минута каза:

— Мисля, че той е прав. Бодигардовете не носят оръжие със заглушител. — Обърна се към нея: — Те нарочно се стремят да се открояват, за да възпират с вида си евентуалните нападатели. Освен това бодигардовете не стрелят напосоки… или поне не и добрите професионалисти.

— Това последното не го разбрах добре — обади се Люис.

— Доколкото разбирам, в хотелската стая са били изстреляни над триста патрона. Не ви ли се струва твърде много? — Стансфийлд поклати глава. — Поставете се на тяхно място. На вас ви е заповядано да охранявате един от най-важните министри в правителството. Нали няма просто да влетите в стаята и да откриете ураганна автоматична стрелба? Тарек и проститутката са били улучени по повече от десет пъти. Вчера хвърлих поглед върху досието на Мич. Той обикновено поразява целта от първия или най-много от втория изстрел.

Люис кимна.

— Така го обучи Хърли. Калибърът на оръжието и дистанцията до мишената обуславят броя на изстрелите. Рап обича да се доближи достатъчно за „убийствен изстрел“. Така го нарича Хърли.

Стансфийлд беше чувал за това и преди. Рап не беше първият, когото Хърли беше обучил.

— Да, приближава се, един или два изстрела в главата, и се оттегля.

— Така инструктира всичките си курсанти — отвърна Люис.

— И тогава някой от вас вярва ли, че Рап е прострелял Тарек над десет пъти и после е надупчил с куршуми и проститутката.

— Само ако напълно се е побъркал — отговори Люис.

Кенеди се намръщи.

— Това не е в негов стил. Той използва деветмилиметрова берета… модел 92Ф. Осемнайсет патрона в пълнителя и един в цевта. Два резервни пълнителя и още един по-малък резервен деветмилиметров пистолет. Няма как да е изстрелял толкова много куршуми.

— Няма — съгласи се Стансфийлд. — Освен това трябва да допуснем, че той е убил и четиримата бодигардове.

— Двамата гости на хотела и служителят са били направени на решето — каза Кенеди. — В единия от случаите има много изстрели в гърдите и в лицето. — Тя поклати глава. — Трябваше да се досетя още в началото.

— И аз. — Стансфийлд се помъчи да се съсредоточи върху проблема, който го притесняваше. Нещо в това море от факти му убягваше — нещо, което беше точно под носа му.

Кенеди го познаваше достатъчно добре и разбираше какви процеси текат в главата му. Затова предпочете да замълчи. Люис също не беше от приказливите; предпочете да наблюдава отстрани.

Стансфийлд разгледа проблема от всички страни. Рап беше казал, че е било капан. Как можеше да се примами човек като Рап в капан? Като му се предложи апетитна тлъста стръв като Тарек. Но откъде са знаели, че Тарек е в списъка и защо толкова охотно са се решили да го пожертват? Тези два въпроса и различните им разновидности не даваха мира на Стансфийлд.

— Според Рап имаме изтичане на информация.

— Да.

— Колко души са виждали списъка?

— Пълния списък ли? — попита Кенеди. — Доколкото знам, вие, Стан, аз, Рап и Ридли.

— Но сигурно има и още.

— Винаги може да има и още. Вие сте ме учили така.

Той кимна.

— Вярно е. Какво стана с твоя екземпляр от списъка?

— Унищожих го. Пазя информацията тук. — Тя посочи челото си.

Стансфийлд беше постъпил по същия начин.

— А Мич?

— Един уикенд му го показах, разучи го и накрая го унищожихме.

— Сигурна ли си?

— Да.

— Но той може да си е водил записки след това — намеси се Люис.

— Едва ли, не е в стила му — отвърна Кенеди. — Той има доста добра памет.

— А Ридли?

— За него не знам със сигурност, но той е доста стриктен, когато се отнася за такива неща.

— Къде е той сега?

— В Амстердам.

— Искам подробен разпит. Направо заминете за Амстердам, така ще е по-лесно.

Кенеди кимна и попита:

— А Стан?

— Аз ще се заема с него.

— Кога?

— Утре сутринта летя за Париж.

— Наистина ли? — попита Айрини с неприкрита изненада.

— Кук ме помоли да отида с него, да му помогна да изглади нещата. — Стансфийлд нарочно запази за себе си подозренията си относно Кук.

— Искам да тръгнем колкото се може по-скоро — каза Кенеди на шефа си. — Ако може дори днес следобед.

— Защо?

— Защото съм единствената, на която той има доверие. И е най-добре аз да го доведа.