Винс Флинн - Списъкът на обречените

Тя остави въпроса му беше отговор.

— Какво правиш? — попита го.

— Раменният ми кобур е направен за левичари, а в момента лявата ми ръка не е от голяма полза. Трябва да си направя кобур за пистолета. Не е много добре да го държа на кръста.

— Защо?… Защото можеш да се простреляш ли?

— Не, не е много удобно и не е много лесно да го извадя, ако ми потрябва.

Тя кимна и продължи да го наблюдава, докато той извади ножица и отряза едно парче. После постави на леглото новото черно дънково яке и го разтвори, за да се открие вътрешността на предната лява част. Премери с пистолета необходимия ъгъл, закрепи отрязаното парче с карфици и извади игла с конец.

— Ти си можел да шиеш.

Рап се ухили.

— Един от много ми таланти. Гладна ли си?

Тя поклати глава.

— Само съм уморена.

Той се зае с шиенето.

— Защо не изпробваш перуката пред мен? Добре е довечера да няма изненади.

Грета понечи да го попита защо му е пистолетът, щом няма да има риск, но си каза, че въпросът е глупав. Целият му живот беше съпроводен с риск и откакто го познаваше, тя непрекъснато се опитваше да не обръща внимание на този факт. Взе торбата от магазина, отиде в банята и затвори вратата. Нави косата си и после внимателно постави перуката. Леко дръпна първо от едната страна, после от другата, за да я нагласи. Перуката й стоеше добре, но не й харесваше това, че от огледалото я гледаше напълно непозната външност.

Рап чу как вратата се отвори и вдигна поглед от иглата и конеца. Черните коси стигаха под раменете й. Над съвършения овал на лицето й се спускаше бретон, чиято дължина беше до два сантиметра над веждите. Рап зяпна от почуда.

— Как ти се струва? — попита го Грета.

— Струва ми се, че сега ще се възбудя.

— Много смешно.

— Сериозно ти говоря. — Той остави якето на леглото и стана. Приближи се до Грета. Тя го погледна за секунда и почувствала се уязвима, обгърна тялото си с ръце и впери очи в бялата стена срещу нея. Езикът на тялото й беше пределно ясен, но Рап не беше от тези, дето лесно се спират. Той докосна брадичката й и обърна лицето й. — Извинявай, че те замесих във всичко това. Може би ще е по-добре да се върнеш в Цюрих. Аз ще гледам сам да се оправя и когато ситуацията се успокои, ще дойда да те видя.

— А ако ситуацията не се успокои?

„Тогава сигурно ще лежа някъде мъртъв“ — помисли си, но не го изрече на глас.

— Ще се успокои, непременно ще се успокои. Скъпа, аз съм добър в занаята. Повярвай ми, щом ти казвам, че тези типове трябва много да се страхуват от мен, значи е така.

Тя поклати глава и очите й се насълзиха.

— Онази нощ за малко не те убиха. Ако този куршум те беше улучил само на няколко сантиметра вдясно, кръвта ти щеше да изтече и ти щеше да си мъртъв. Размина ти се на косъм. Не мога да разбера защо не зарежеш всичко и не заминеш с мен още сега. Защо не зарежеш цялата тази лудост.

— В тази професия не можеш просто така да зарежеш всичко. Ще трябва да ми се довериш, Грета. Ако ли не, по-добре се връщай в Цюрих.

— Това ли искаш от мен? — Първата сълза се търкулна по бузата й.

Рап не обичаше да я гледа такава. Той избърса с палец сълзата й и отвърна:

— Искам да си в безопасност, а с мен определено това е невъзможно. Но част от мен…

— Какво?

— Част от мен не може да понесе мисълта, че повече никога няма да те видя.

Последваха още сълзи.

— Не е задължително да става така. Трябва само да…

— Да си тръгна. — Рап поклати глава. — Няма да стане, скъпа. Трябва да довърша нещата докрай и тогава ще можем да говорим за напускане.

Грета обхвана лицето му с длани.

— Обичам те.

Той се усмихна.

— И аз те обичам.

После се наведе и я целуна. Дясната му ръка пусна брадичката й, плъзна се към тила й и я придърпа към себе си. Целувките им станаха по-страстни и по-пламенни. Рап задиша учестено, после плъзна ръката си надолу към малкото й съвършено дупе. Грета изстена. Досещаше се за желанието му и тя самата го искаше. Толкова много й липсваше и не искаше нищо друго. Само да лежи в обятията му и заедно да прекарат остатъка от уикенда в леглото. Но въпреки това леко го отблъсна и го попита:

— Как е рамото ти?

Рап я придърпа още по-силно към себе си и отвърна:

— Ще трябва да внимаваме.

Грета започна да разкопчава ризата му.

Той разкопча джинсите й и това още повече разпали страстите им. Започнаха буквално да разкъсват дрехите си, спирайки се само от време на време, за да помогнат на другия. Ризи, панталони, пуловери, чорапи, обувки летяха в различни посоки, докато накрая Рап не остана по слипове, а Грета по полупрозрачен черен сутиен и бикини. С изключение на раната на рамото на Рап, двамата бяха самото съвършенство. Той беше с мускулесто и изваяно тяло. Тя беше стройна, гъвкава и приятно закръглена, а кожата й беше нежна и мека.