Винс Флинн - Списъкът на обречените

Грета го побутна на леглото и той седна, хванал с ръце бедрата й.

— Ще махна перуката — каза тя.

Рап не се отричаше от думите си, че го възбужда с перука, но тя беше толкова красива, че и плешива да беше, пак трудно щеше да й устои.

— Няма нужда от перуката.

Грета се усмихна, накара го да легне по гръб и се настани върху него. После свали перуката и разпусна русата си коса.

— Ти се отпусни, аз ще се погрижа за останалото.

Рап се усмихна, затвори очи и за първи път от дни насам престана да мисли за възмездие и убийства.

Париж, Франция

Бодигардът направи всичко възможно, но кавалерството взе връх. Както и фактът, че тази жена изрече името на шефа му с такова чувство за интимна близост, че буквално го обезоръжи. Франсин Невил заобиколи стегнатия телохранител от ДЖСЕ и се доближи до Фурние за целувка по бузата. Тя знаеше, че това ще го постави в неловка ситуация. Част от много внимателно изграждания имидж на Фурние беше, че той е едновременно и женкар, и джентълмен. Невил съзнаваше, че все още може да се похвали с достатъчно ухажори и пред тази група от добре поддържани особи шпионинът нямаше друг избор, освен да я поздрави с целувка.

Фурние се слиса, но успя да прикрие реакцията си, като целуна Невил първо по дясната, после по лявата буза.

— Франсин! — престорено възкликна той. — Много се радвам да те видя.

— И аз теб, Пол. — Тя придърпа стола и попита достатъчно високо, че да ги чуе поне една трета от посетителите в ресторанта:

— Мога ли да се присъединя към вашата компания?

Тихо, почти шепнешком, Фурние отвърна:

— Много бих искал да се присъединиш към нас, но в момента водим доста конфиденциален разговор.

Невил пренебрежително махна с ръка.

— Не се притеснявай, няма да ти отнема много време. — Седна на стола, после подкани Симон с жест да седне на другия свободен стол до нея. — Пол, това е Мартин Симон, един от най-добрите ми хора. — Преди той да отговори, тя обърна нежните си кафяви очи към чужденеца, който седеше вдясно от нея. — Здравейте. — Протегна деликатно ръка към непознатия с дланта надолу. — Аз съм Франсин.

Вега се усмихна топло и целуна ръката й.

— Приятно ми е да се запознаем, Франсин. Аз съм Макс. — Нарочно пренебрегна придружаващия жената плах и стеснителен мъж.

— Надявам се, че не прекъсвам нещо важно — каза Невил.

— Скъпа моя, ДЖСЕ се занимава само с важни неща — отвърна Фурние, без да прикрива раздразнението си. — Но очевидно сигурността на Републиката не е толкова важна за теб.

— За съжаление с теб имаме разногласия по въпроса за безопасността на Републиката. — За да не му даде възможност да реагира, Невил се обърна към Макс: — Долавям лек акцент в говора ви. Испанец ли сте?

Той кимна.

— СЕСИД? — попита тя, визирайки главната испанска разузнавателна служба.

Вега се разсмя.

— Не, аз съм само обикновен бизнесмен.

Невил отново насочи вниманието си към Фурние, не вярваше на нито една дума от казаното от испанеца. Престана да се усмихва.

— Казах си, че ще искаш да те запозная набързо с разследването.

Фурние погледна неловко към госта си и после отново към старата си съперничка.

— Сега не е най-подходящият момент. Може би по-късно. Защо не се обадиш в офиса ми и не си уговориш час за среща?

— Цял ден се опитвам да се свържа с теб. От офиса ти не ми помогнаха много.

Той се запита как ли го е открила.

— Няма повод за притеснение. Ще ти отнема само няколко минути и ще си тръгна. — Тя изпитваше огромно удоволствие, гледайки киселата физиономия на Фурние. — Вчера ти ми предложи помощ за разследването. Моите началници много се зарадваха и ме помолиха да те попитам дали не би могъл да ни помогнеш с един проблем.

— Ако е в рамките на правомощията ми, с удоволствие ще помогна.

— Добре. Казаха ми, че поддържаш много топли отношения с либийците. — Невил се усмихна мрачно. — Понеже сме полицейска служба, ние нямаме такива контакти и затова не би ли могъл ти да ги помолиш да ни кажат защо тези така наречени бодигардове, преди това изобщо не са били виждани да придружават петролния министър на Либия?

Фурние примигна, преди да се окопити.

— Не съм сигурен, че разбрах въпроса ти.

— Четиримата мъртъвци, които ти определи като бодигардове на Тарек… Не открихме нито един свидетел, който да ги е видял заедно с министъра. Тарек се е регистрирал в хотела със секретаря си, който пък каза на един от хората ми, че са пътували без охрана.