Винс Флинн - Списъкът на обречените

— Хм, струва ми се малко странно.

— Кое ти се струва странно? Че си ми казал, че са бодигардове или че секретарят на Тарек е казал, че са пътували без охрана?

— Франсин, скъпа моя, аз само предположих, че са били бодигардове на Тарек. Не разполагам с никаква информация, която да потвърди обратното.

Тя кимна.

— Е, секретарят сега се намира в либийското посолство. Те отказват да го разпитаме.

— Ще видя дали ще мога да ги убедя да ви позволят — предложи Фурние със съчувствие и желание да помогне, макар че нямаше намерение да предоставя никаква помощ.

— Има още нещо интересно. Не открихме данни за петима от гостите на хотела.

— Не съм изненадан. Мястото беше пълно с ченгета и журналисти. Вероятно са избягали и са се преместили в други хотели.

— Не. — Тя поклати глава. — Багажът им е още по стаите и няма да повярваш какво открихме — с престорено вълнение добави. — Описанието на тези гости съвпада с външността на четиримата мъртви бодигардове.

— Сериозно?

— Да. На всичкото отгоре открихме, че една от стаите на етажа на Тарек е фрашкана с техника за наблюдение.

— Мислех, че това е стаята на бодигардовете на Тарек.

— И ние така мислехме, но според секретаря на Тарек министърът не е имал охрана.

Фурние се престори, че размишлява, после, сякаш го беше осенила блестяща идея, каза:

— Този човек сигурно е напълнил гащите от страх, когато са го разпитвали твоите служители. Сигурно е пропуснал да ви съобщи доста важни подробности.

— А персонала на хотела и отседналите гости? Тарек е излизал от хотела поне седем пъти и никой от тях не си спомня да го е видял с охрана.

— Е… — Фурние се мъчеше да измисли някакво друго логично обяснение. — Може би Тарек не е искал да го виждат с тях. Може да е предпочел да не се набива на очи.

— Стаята с наблюдателното оборудване… била е блокирана в базата данни на хотела. Според компютъра там е трябвало да се извърши капитален ремонт, макар че такъв е бил правен само преди година.

Той се намръщи.

— Няма логика.

— Прав си, няма. — Невил много добре виждаше преструвките му и беше подготвена за тях. — И знаеш ли в кое още няма логика?

Фурние имаше лошото предчувствие, че отговорът на този въпрос никак нямаше да му хареса.

— Не.

— Според моите служители, докато ти беше с мен в стаята на Тарек, един от хората ти е направил кратка разходка до покрива.

— С мен имаше няколко души и не мога да знам всеки от тях какво точно е правил и къде е бил през това време. Наредих им да се разпръснат и да се опитат да намерят някоя солидна улика.

— Убедена съм, че така си им казал. — Тонът й се промени от наивно искрен в мнителен. — От покрива е взето въже. — Тя нямаше да му каже как е разбрала. — Да имаш идея как е станало това?

— Нали не намекваш, че някой от хората ми е укрил доказателства? — Фурние реагира, сякаш беше оскърбен от подобно обвинение.

Невил не го изпускаше от очи.

— Пол, познавам те по-добре от повечето хора. Знам, че си много хитър и голям артист, който е замесен във всякакви кофти неща, които, не дай боже, ако се разчуят, може да съсипят страната ни. Затова, моля те, не ми се прави на обиден. Отричай колкото искаш, но и двамата знаем, че си способен на къде-къде по-големи манипулации от намесата в моето разследване.

Вега се покашля и взе телефона си от масата.

— Аз трябва да свърша друга работа. Моля да ме извините.

Фурние го спря с длан, без да сваля погледа си от Невил.

— С Франсин имаме дълга история. Аз бях влюбен в нея, но тя разби сърцето ми. Човек не трябва да смесва работата с удоволствието. Боя се, че нашите стари взаимоотношения само усложняват ситуацията.

Тя отметна назад глава, сякаш за да се изсмее.

— Всъщност, Макс, аз го хванах, че ме мами с друга, и му казах, че не искам повече да го виждам. Пол е изпечен лъжец, затова си отваряй очите, когато си имаш работа с него.

— Хайде стига, Франсин — с умоляващ тон се намеси Фурние.

— Спокойно, Пол. Аз те преболедувах много отдавна, но си извлякох ценна поука. Например че си невероятен егоист и измамник. — Тя се обърна към Симон: — Как биха нарекли профайлърите ни такъв характер?

— Нарцистичен.

— Да… благодаря ти. Това е точната дума.

Фурние вдигна ръце, сякаш се предава.

— Трябваше да бъда по-добър с теб. Най-много за това съжалявам. А сега ни извини, с Макс имаме да си кажем някои важни неща.

Невил се обърна към Симон:

— Май вече не сме желани.

— Така изглежда.