Винс Флинн - Списъкът на обречените

Люис и Кенеди бързо се спогледаха и кимнаха.

— Сериозно ви казвам — добави Стансфийлд, очевидно уморен от кавгите. — И повярвайте ми, аз самият съзнавам, че Стан има определени слабости. Двамата имат дълга и продължителна вражда, като се започне още от Берлин и се мине през Будапеща, Москва, стигне се до Близкия изток, че и оттатък. — Той поклати глава. — Тези глупости трябва да престанат, и то веднага.

— Слушам, сър. — Кенеди стана и му благодари за срещата. — Ще имате ли нещо против, ако разпитаме Ридли в Париж?

— Добре. Само гледайте да е в безопасно и защитено срещу подслушване място.

— Непременно. Благодаря ви. Ще ви информираме веднага щом пристигнем.

Стансфийлд ги съпроводи с поглед, докато двамата излязоха от кабинета му. Според него те не разбираха напълно в колко опасно положение бяха всички. Ако наистина имаше изтичане на информация, то трябваше да бъде спряно незабавно, преди всички те да се изправят пред Сенатската комисия и в крайна сметка да се озоват в затвора. С Рап обаче определено не бяха сбъркали. Стансфийлд добре разбираше какви рискове крие да накараш един високомотивиран и талантлив човек да убива в името на страната си. Студените, безчувствени убийци бяха най-предсказуеми. Рап обаче беше всичко друго, но не и равнодушен към професията си. Защото не друго, а омразата му към терористите го движеше и караше да убива с такава ефикасност. Каква щеше да е реакцията му, ако го изтеглеха от активна дейност? Със сигурност непредвидима, предположи Стансфийлд. Как щеше да реагира той, ако разбереше, че някой в Лангли продава държавни тайни на противника? По определение този някой беше предател и Стансфийлд не се съмняваше ни най-малко какво би сторил Рап с такъв човек.

Париж, Франция

С номерата не възникнаха проблеми. Имаше един голям подземен паркинг на няколко пресечки от Айфеловата кула. Рап се спусна до третото подземно ниво и намери седан, който беше паркиран в един тъмен ъгъл. Той бързо свали предния и задния номер и оттам отиде на четвъртото подземно ниво. Номерата на личните автомобили се състояха от четири цифри, последвани от две букви и после още две цифри. Отне му няколко минути да намери кола, първите две цифри на чиито номера съвпадаха. Повечето хора не помнеха наизуст номерата си, но за всеки случай беше по-добре поне първите една-две цифри да съвпадат. Когато нещо им се стори познато, хората са склонни да не проверяват докрай числата. Рап свали номерата и бързо монтира тези, които беше взел от първата кола. Стандартна процедура.

Собственикът на първата кола скоро щеше да забележи, че номерата му ги няма, защото там, където обикновено той е свикнал да вижда табелите с номерата, ще има празно място. Тогава щеше да се обади в полицията, че номерата са откраднати. Париж беше голям град с доста висока престъпност. Откраднатите регистрационни номера нямаше да са приоритет на полицаите, но въпреки това Рап искаше да ги заблуди, в случай че късметът му изневери и се обърнеше срещу него. Щяха да минат месеци, преди мъжът или жената, собственик на втората кола, да бъде открит и обвинен за каране с откраднати номера. Едва тогава той или тя щеше да разбере, че собствените му номера са откраднати и съответно щеше да заяви за кражбата в полицията. До тогава от Рап и Грета нямаше да е останала и следа. Сребристото ауди А4 на Грета не беше проблем. Проблемът беше в швейцарските му номера, които привличаха прекалено много внимание. А пък и ако се налагаше да бягат, хубаво щеше да е някой случаен минувач да не съобщи номерата им на полицията. Също така определено не искаха Хърли да види номерата.

Когато Рап се върна в хотела, рамото му не го болеше много и самият той беше доволен, че са готови за вечерта. Грета го чакаше в стаята и изглеждаше леко притеснена, въпреки че се стараеше да не го показва. Тя го попита защо се е забавил толкова и той й каза за номерата и за още няколко други относително незначителни дела, които беше свършил. Преди тя да се ядоса, Рап смени темата и я попита как е прекарала следобеда. Докато слушаше разказа й, той изпразни на леглото съдържанието на една от торбите — комплект за шиене, джинси, ново яке и някои други неща. Постави джинсите на леглото и извади глока си със заглушител. При вида на оръжието Грета млъкна. Рап постави оръжието върху горната част на левия крачол на джинсите, взе един маркер и очерта мястото.

— Изпробва ли как ти стои перуката?