Винс Флинн - Списъкът на обречените

Фурние не споделяше това спокойствие и увереност. Той много добре знаеше на какво е способна неговата организация, а тя не можеше да стъпи и на малкия пръст на американците. Тази среща беше взела крайно лош обрат. Фурние се замисли върху възможностите си за действие. Тъкмо се канеше да заяви на Вега, че присъствието му във Франция е нежелано, когато до масата им се приближи един много нежелан гост.

Лангли, Вирджиния

Стансфийлд продължаваше да връща отново и отново в паметта си срещата с Кук, когато Кенеди накрая дойде заедно с младоликия доктор Люис. Той остави единия проблем настрана, за да може да се заеме с другия. Кенеди нарочно не беше казала на началника на охраната на Стансфийлд за какво иска да го види толкова спешно, а и заместник-директорът и завеждащ отдел „Операции“ не беше изненадан. Щабквартирата на ЦРУ се намираше само на пет минути път от къщата му и за него беше нещо обичайно да го викат в последния момент поради една-единствена причина — че разговорът трябваше да се проведе в защитена от подслушване среда.

Кенеди седна уморено в едното кресло, а Люис се настани в другото. Стансфийлд се върна на канапето и погледна Кенеди в очите.

— Какъв е проблемът?

Тя дълго беше обмисляла каква част от информацията да разкрие на Стансфийлд и докато се обличаше за срещата, а после докато пътуваше с колата до дома на Люис и оттам към Лангли, реши, че ще е най-добре да не крие нищо от него.

— Рап ми се обади тази сутрин.

— Да разбирам, че се е обадил на служебния оператор и е оставил съобщение за теб? — В гласа му се прокрадна тревога.

Кенеди неловко се покашля и отговори:

— Обади ми се вкъщи.

Той прие новината стоически.

— Значи е жив?

— Да.

— И даде ли ти обяснение защо не е докладвал?

— Да. Прострелян е.

Дори и Стансфийлд да се разтревожи от чутото, той не го показа.

— Колко сериозно?

— Не знам. Каза само, че са го ранили в рамото.

— И това по домашния ти телефон?

В тона му нямаше критика или укор, но Кенеди знаеше, че си го мисли. Затова само кимна неловко. Стансфийлд не остана много въодушевен. Застина неподвижно, седнал на канапето, и след известна пауза попита:

— Телефоните ви проверени ли са?

— Преди две седмици.

— Разговорите записват ли се?

— Не. Никога не съм имала необходимост.

— Колко дълго продължи разговорът ви.

— По-малко от две минути.

Този отговор изглежда отне част от напрежението на Стансфийлд.

— Искам да ми повториш дума по дума всичко, което той ти каза.

Кенеди така и стори. Единственото, което пропусна да спомене, беше, че беше предупредила Рап за пристигането на Виктор и наблюдението над конспиративната квартира.

— Говори ли с Ридли? — Стансфийлд имаше предвид Боб Ридли, командира на разузнавателния екип.

— Вчера. Той е готов да се закълне, че Тарек е бил без бодигардове.

— Значи разузнавателният екип не ги е видял, Рап — също. Трудно ми е да повярвам, че и екипът, и той ще изпуснат нещо толкова очевидно.

— И на мен ми е трудно.

— Значи имаме четирима мъртъвци, за които либийците твърдят, че били бодигардове на Тарек, но нашият най-добър разузнавателен екип и един от най-добрите ни оперативни офицери изобщо не са ги забелязали. — Стансфийлд свали очилата си и ги остави в скута си. — Нещо не се връзва.

— Не, не се връзва. И това с петия човек… този, който е ранил Рап.

— Да?

— В началото не проумявах как е станало, но сега ми се струва очевидно. Рап казва, че няма нищо общо със смъртта на двамата гости на хотела и служителя в задния двор. И изрично наблегна, че се е придържал към установените процедури. Че се е оттеглил през балкона и че петият е бил шеф на останалите трима.

Стансфийлд разбра какво е имал предвид Рап още когато Кенеди предаде разговора им. Той вече умуваше върху един друг детайл.

— Снощи получих доклад от шефа на парижката ни резидентура. Четиримата мъртви бодигардове са били въоръжени с картечни пистолети МП5 със заглушители.

Тя го погледна озадачено.

— Не разбирам…

— Ти също си имала охрана. Виждала ли си досега някой охранител да е въоръжен с оръжие със заглушител?

Кенеди се замисли за мъжете, които от време на време бяха натоварени с охраната й по време на командировките й в различни кофти места по света.

— Сега като се замисля… не.

— Също така се говори, че парижката полиция не може да открие свидетели, които да са видели тези бодигардове да придружават Тарек.