Винс Флинн - Списъкът на обречените

Той отпи от виното и се запита къде ли беше сега убиецът. Почти сигурно беше избягал от Франция. Фурние беше сигурен, че неговата роля в касапницата в хотела никога няма да излезе на бял свят. Но първо трябваше да заличи и малкото оставени следи. Щом Вега приключеше с разговора по телефона, той щеше да му постави ребром условията си. И щеше да внесе някои промени в сделката им.

Вега най-накрая затвори телефона и го остави на масата.

— Извинявай, но разговорът беше важен за мен.

Французинът отвърна:

— Макс, за мен беше удоволствие да работим заедно.

— За мен също. — Вега се усмихна и вдигна чашата си с перие.

Любезността изчезна от лицето на Фурние.

— Обаче не ми беше приятно да работя с двамата ти помощници.

Събеседникът му отново се усмихна, сякаш ставаше дума за някаква дреболия.

— Малко са грубовати и неошлайфани.

— Това е меко казано. — Фурние остави чашата си на масата. — В момента в твоята стая ли са?

Вега имаше чувството, че французинът вече знае отговора на въпроса, но не желаеше да изглежда твърде сговорчив.

— Не ми е разрешено да ти кажа.

Фурние изсумтя.

— Не ти е разрешено. Не се занасяй с мен, Макс. След всичко, което се случи онази нощ, гостоприемството ми взе да се изчерпва. Имах към вас само една молба — Самир да напусне незабавно страната.

Вега кимна.

— Ако искаш да продължим взаимоотношенията ни, трябва да си наясно с някои неща. Когато ти кажа, че искам да се направи нещо, и то незабавно, значи наистина трябва да се направи.

— Разбирам те, но има известни усложнения.

— Единственото усложнение според мен е, че Самир още е във Франция. Полицията разшири разследването. Само въпрос на време е да разберат кой е бил петият човек. Самир се превърна в проблем. Не мога да стоя и да гледам как спокойно се разхожда. Знае прекалено много.

— Мисля, че тревогите ти са неоправдани. Самир е лоялен. Нищо няма да излезе от това.

— Самир е лоялен към теб и към твоята организация, но не и към мен. Той дори ме заплаши. — Фурние поклати глава, за да изрази престореното си възмущение. Той оглавяваше Службата за действия на ДЖСЕ, а някакъв си нищо и никакъв арабин сипеше закани към него, и то в собствената му страна. А сега Вега искаше да изкара всичко като дреболия. Цялата нелепост на ситуацията го подтикна да вземе прибързано решение: — Макс, мисля, че не ме приемаш достатъчно сериозно. Вече започвам да губя вяра в теб и в хората ти…

— Но?

— Няма „но“. Моите хора заплашиха ли те?

— Не.

— Дори не смеят да разговарят с теб. Ти обаче позволи на този некадърен и некомпетентен Самир да ме заплашва. Не злоупотребявай с доброто ми възпитание и не си мисли, че търпението ми е безгранично. Съгласих се да работя с теб, защото беше в интерес и на двама ни. Сега обаче си мисля, че сътрудничеството ми с теб далеч не е в интерес на Франция.

— Не е така…

— Не ме прекъсвай — продължи с леден тон Фурние. — Ти ми харесваш, Макс, но ме тревожи неправилната ти преценка. Щом не можеш да удовлетвориш една обикновена молба, тогава няма да мога да работя повече с теб. И никога не забравяй, че тук е Франция. — Той се приведе напред, на сантиметри от Вега. — Ако Самир не е напуснал страната до утре сутринта, ще се запознаеш и с другата страна от характера ми.

Вега усети как космите на врата му настръхнаха. Той се покашля и отмести стола си назад.

— Получи се усложнение.

Фурние едва не се изсмя, очаквайки някакво нелепо и глупаво оправдание.

— Моля те, просветли ме.

— Съобщиха ми, че аз също съм в списъка.

— Списъка? — Нужни му бяха само няколко секунди да асимилира думите на Вега. — Същият списък, в който беше и Тарек ли?

— Да — отвърна събеседникът му и мрачно кимна.

В съзнанието на Фурние веднага изплува нов потенциален проблем.

— Сигурен ли си?

— Да.

— Как разбра?

— Чрез баща ми. Заръча на Самир и Рафик да не ме изпускат от очи… И изпраща още хора, за да ме пазят.

Французинът не си направи труда да прикрие колко неприятно му е да го чуе.

— И кога възнамеряваше да ми кажеш за това?

— Аз самият разбрах едва днес следобед.

— По телефона? — Фурние посочи черния апарат на масата.

Вега кимна.

Той направи кисела гримаса.

— Нали съм ти казал, че трябва да си по-предпазлив с тези устройства. Могат да прехванат разговорите. Ние, руснаците, британците или американците.

— Имаме си кодове — отвърна Вега и поклати глава. — Могат да подслушват колкото си искат. Ще чуят само как един баща разговаря по работа със сина си.