Винс Флинн - Списъкът на обречените

Тя стана и като гледаше Фурние в очите, добави:

— Ти, разбира се, ще кажеш на хората си да са на разположение, за да ги разпитам?

— Ще помогна с всичко, с каквото мога — отвърна той и дяволито се ухили.

Невил се отдалечи на крачка от масата и пак се обърна.

— А, забравих да ти кажа, че в момента издирваме петия липсващ. Той отговаря малко или много на описанието на останалите четирима убити… така наречените бодигардове. Случайно да знаеш къде бихме могли да го намерим?

Той бутна чашата си напред и стана. Заобиколи масата и постави ръка на рамото й. Приближи лицето си само на сантиметри от нейното и каза:

— Скъпа, не знам какво си намислила, но ти предлагам да се върнеш при съпруга си и децата си, докато не е станало твърде късно. Играеш опасна игра и ако наистина си толкова умна, за колкото се мислиш, би трябвало да знаеш, че с мен не се шегуват.

Невил се отдръпна рязко.

— Не ме докосвай! — извика тя достатъчно силно, че целият ресторант да чуе. — В тази бъркотия навсякъде мирише на теб и не си мисли, че само защото работиш в разузнаването, си над закона!

Бодигардът на Фурние се намеси и я хвана за лакътя.

Тя реагира, като извади полицейската си значка и я завря под носа му.

— Долу ръцете от мен. — После се извъртя към Фурние и добави: — Вече говорих с кабинета на главния инспектор. Тази сутрин имам среща. Ще направя пълен доклад за разследването и за моите подозрения, че твоят отдел по някакъв начин е замесен. Също така ще ги уведомя, че си ме заплашил.

— Не съм те заплашвал, Франсин. — Той въздъхна, сякаш идеята наистина беше абсурдна.

Тя се поуспокои.

— По петите ти съм, Пол. Ти се появи на местопрестъплението почти по същото време, по което и аз. Един от твоите хора е видян да се качва на покрива и в момента липсва важна улика. Ти ми подхвърли, че четиримата мъртъвци са били бодигардове на Тарек, но аз не можах да намеря и един човек, който да е видял бодигардове да пазят министъра. Намирисва ми на поредната от твоите малки мръсни операции.

— Франсин, внимавай какви обвинения ми отправяш.

— За нормален човек може и да са прекалени, но всеки, който е запознат с работата ти, ще се съгласи, че е точно в твоя стил да извърташ такива номера. Всъщност — тя се сети нещо — готова съм да заложа заплатата си за цяла година, че Тарек е бил твоя платена марионетка.

Този път Симон се намеси:

— Да си вървим, шефке.

Симон, който наблюдаваше словесната престрелка отстрани, си даде сметка, че Невил е засегнала болно място и е доста близо до истината. Щеше да е кошмарно трудно да се сдобият със съдебна заповед ДЖСЕ да отвори досието си за Тарек.

— Не ме е страх от теб, Пол. Знам, че обичаш да стоиш в сянка и не си свикнал да те излагат на показ като в момента. Помни ми думите, горчиво ще съжаляваш за решението си да участваш в това. — Невил се обърна и демонстративно си тръгна, следвана плътно от Симон.

— Е, не точно такъв разговор очаквах — каза той, когато излязоха във фоайето.

— И аз не го очаквах — сепна се Невил.

— Шефке, знаеш ли с какво се е занимавал Тарек, преди да го направят министър?

Тя се спря и го погледна в очите.

— С какво?

— Казват, че работел за Мукхабарат… Либийското разузнаване.

— По дяволите — измърмори Невил и поклати глава. — Нещата стават все по-скапани.

— Трябва да внимаваме.

Тя погледна към ресторанта.

— Той иска именно това. Иска да се боим и от сенките си. Да се движим бавно… затова му направих тази сцена. Той няма да понесе, че мръсните му тайни са били огласени на всеослушание. Ако искаме да стигнем до този, който стои в дъното на цялата бъркотия, предпазливостта е последното, което ни е необходимо. Трябва да го изложим, и то час по-скоро.

Симон направи гримаса.

— Франсин, това е много опасно. Не разполагаме с нищо, което да го уличава.

— Мислиш, че случайно цъфна на местопрестъплението още преди телата да са изстинали? А неговият човек ненадейно се качва на покрива, докато вниманието на всички е насочено към стаята? Не го вярвам.

— Знам, че е съмнително, но не е достатъчно, за да го уличим.

— Значи ще трябва да открием нещо. До довечера мястото на престъплението ще е запечатано. Ще ни дадат достатъчно хора… и искам да разбереш кой е този… Макс.

— Франсин, той най-вероятно е агент на ДЖСЕ. Казвам ти, тази работа е много опасна.

— Да, а ние работим в Националната полиция. ДЖСЕ може да си играе каквито си иска игрички в чужбина, но не и тук, в Париж. Тук ние сме законът. — Тя виждаше, че развоят на събитията никак не се нравеше на винаги разумния Симон. Като повечето му колеги и той се боеше от мрачната репутация на френското външно разузнаване. Невил си даваше сметка, че те можеха да разплетат случая само ако загърбят страха и продължат неумолимо напред. Всяка пауза щеше да даде на Фурние време, за да окаже натиск върху висшестоящите да й отнемат случая. — Само ми повярвай… трябва да действаме бързо. Не се тревожи за Фурние. Той сам се натопи, като дойде на местопрестъплението и прати човек на покрива. Нуждая се от отговори и искам да започнеш с този Макс, а после да разбереш и името на този, който се е качвал на покрива. Искам сама да го разпитам.