Винс Флинн - Списъкът на обречените

Когато Фурние беше по-млад, той също ходеше въоръжен. Това беше част от професията му, а и жените се възбуждаха от студената стомана на бедрото му. През кариерата си беше убил трима души — всичките бяха екзекутирани в упор. Шефовете му бяха наредили да ги ликвидира и той беше изпълнил заповедите им безпрекословно. Наказаните бяха нехранимайковци и подлеци. Единият от тях беше предател, който продаваше държавни тайни. Другият беше агент, който им създаде проблеми в Алжир. Третата беше една сирийка. Така и не му обясниха защо се наложи да я убие. Тя и останалите двама понякога го посещаваха и му се явяваха в сънищата. Беше ослепително красива, на около трийсет и пет години, със съвършено овално лице, с черна коса и черни очи. Екзекуцията беше извършена в един парижки хотел. Тя ядеше закуската си, облечена в бял хавлиен халат. Когато Фурние влезе в стаята, тя само кимна, остави чашата си с кафе на масата, разпусна дългата си черна коса и го погледна спокойно в очите. Той извади пистолета със заглушител, но тя не показа никакъв страх. Напротив, дори се усмихна. Другите двама беше застрелял в главите, но поради някаква причина не можеше да събере куража да стреля по божественото лице пред него. Затова смъкна цевта няколко сантиметра по-надолу и вкара три куршума в лявата й гърда.

Дните на приключения и стрелби за него отдавна бяха отминали, Фурние имаше достъп до буквално всякакви видове огнестрелно оръжие, но беше стигнал до извода, че ходенето въоръжен е само допълнителен проблем. Оръжията бяха големи и неудобни, разваляха линията на костюмите му. Фурние харчеше доста пари за костюми и не искаше някакъв си пистолет да развали усилията му. Той беше стилен мъж. Освен това вече не беше на фронтовата линия. Сега той заповядваше на другите да убиват. Спокойно можеше да остави оръжието и охраната на своите доверени бодигардове.

Пиер Мерме отметна от челото си кичур от рядката си кестенява коса, отвори една папка и извади от нея няколко фотографии.

— „Мосад“… Името му е Ефрам Бентов. Тази сутрин пристигна, придружен от поне още двама души. Преминаха митническия контрол поотделно, използваха различен транспорт за града и всичките накрая като по чудо се озоваха в израелското посолство.

Фурние свъси вежди и взе фотографиите.

— Не са много умни.

— Съгласен съм.

— Като броим и тези от вчера, общият брой на вероятните агенти на „Мосад“ става шест.

— Това са само тези, за които знаем.

— А онези тримата, които пристигнаха със самолет вчера… те още ли се спотайват в хотела на Риволи? — попита Фурние.

— Да.

Фурние взе другите фотографии.

— Имат ли оръжие?

— Не забелязахме, но е разумно да предположим, че имат.

Фурние кимна.

— Искаш ли да ги извикаме за разпит?

— Още не. Искам първо да разбера какво са намислили.

Мерме сви устни скептично. Фурние добре познаваше този израз.

— Не си ли съгласен?

— Тримата в хотела нямат дипломатически паспорти. Можем да ускорим нещата. Ако те държат оръжие в стаята или в себе си, можем да ги задържим за неопределен срок и да ги разпитваме колкото си поискаме.

— Можем, но моят колега от Тел Авив Бен Фридман — Биг, ще плени няколко от нашите в Израел и ще направи абсолютно същото с тях. И какво ще постигнем тогава?

— Предвид произшествието в хотела, смятам, че имаме солидни основания да постъпим така.

— Така е, но Бен Фридман е мечка, която не бих искал да дразня.

Мерме понесе отказа спокойно.

— Силите ни са прекалено разпръснати. Шестима души следят руснаците, осем следят британците и десет — американците.

Фурние се досещаше какво си мисли колегата му. Ако тази операция продължеше още дълго, щеше да се наложи да задействат още хора и да поискат още пари, а това означаваше по-голям интерес от страна на правителството към техните дела.

— Разбирам добре притеснението ти. Ако до утре нищо не се случи, ще преценим наново… може би дори ще помолим любезно част от тези хора да напуснат страната, за да не си пилеем ресурсите по тях.

— И със сигурност сме пропуснали поне още няколко.

Фурние си мислеше същото, но разполагаше с информация, която не желаеше да споделя с Мерме.

— Да изчакаме още един ден и после ще можем отново да се съсредоточим върху евреите, британците и американците. Имаш ли за мен други интересни новини, свързани с нашите американски приятели?

— Да — отговори Мерме, който за малко да забрави, че трябва да провери и съгласува самоличността на един човек. — Тримата, които се появиха вчера… още седят натъпкани в микробуса на Чаплен. Днес следобед цъфна още един. — Той намери нужната му фотография и я показа на шефа си.